Убедени, че надеждите им се сбъдват, мисис Уилис и Гъртруд сведоха глави и изляха благодарността си в безмълвна, тайна молитва. Радостта на Касандра беше по-шумна и по-невъздържана. Просто душната негърка се смееше през сълзи и ликуваше, че сега се явява възможност да бъде спасена заедно с младата си господарка от смърт, която при неотдавнашната гледка се бе представила пред въображението й в най-ужасни краски. Но в тревожния поглед на спътника им не проблясваше ни най-малка искрица на възторг.
— Сега — каза мисис Уилис, като сграбчи ръката му в двете си шепи — наистина можем да се надяваме на спасение; и тогава, храбри и прекрасни момко, ще имаме възможност да докажем колко високо ценим вашите услуги.
Уайлдър изслуша търпеливо този изблик на чувства, но не пророни нито дума и с нищо не показа, че споделя радостта й.
— Нима съжалявате, мистър Уайлдър — обади се учудената Гъртруд, — че най-после се очертава надежда да се избавим от тия страшни вълни?
— С радост бих дал живота си, за да ви предпазя от беда — отвърна младият моряк, — но…
— Сега е време само за благодарност — прекъсна го гувернантката, — сега не ми се слушат сурови възражения; какво значи това „но“?
— Може да не бъде толкова лесно да се доберем до кораба, колкото си мислите… бурята може да ни попречи… с една дума, по море се виждат много кораби, с които обаче не могат да се разменят сигнали.
— За щастие нашата съдба не е толкова жестока. Както разбирам, вие искате да охладите надеждите ни, тъй като може да не се сбъднат. Но аз твърде дълго и твърде често съм се доверявала на тази опасна стихия и зная, че който има предимство да се намира от наветрената страна, може да дава или да не дава сигнали, всичко зависи от него.
— Тук сте права, ние сме от наветрената страна и ако бях на кораб, много лесно бих се приближил до непознатия на такова разстояние, че да ме чуе. Той безспорно е обърнат срещу вятъра, но бурята не е така силна, че да принуди такъв солиден кораб да плава с толкова малко платна.
— Значи са ни забелязали и чакат да се приближим?
— Не, не, слава богу, още не са ни забелязали! Нашето малко парцалче се слива с пръските на вълните. Ако изобщо го виждат, мислят, че то е чайка или гребен на вълна.
— И вие благодарите на бога за това? — възкликна Гъртруд, гледайки неспокойния Уайлдър с учудване, което по-сдържаната й гувернантка бе съумяла да овладее.
— Нима благодарих на бога за това, че не ни забелязват? Може погрешно да съм насочил благодарността си. Това е въоръжен кораб!
— Навярно кралски кръстосвач! Значи има по-голяма вероятност да ни посрещнат радушно. Бързо дайте някакъв сигнал, да не би да увеличат платната си и да се отдалечат от нас.
— Вие забравяте, че враг може да се срещне често и край нашите брегове. Ами ако е французин!
— Не ме е страх от благороден враг. Дори пират би дал подслон и сърдечен прием на жени в нашето бедствено положение.
Настъпи дълбоко мълчание. Уайлдър, изправен неподвижно на скамейката, напрягаше очите си да долови някакъв признак, разбираем за моряк, но тази работа явно не му доставяше особено удоволствие.
— Ще се придвижим напред — каза той — и тъй като корабът се намира на друг галс, може да заемем такова положение, че да имаме възможност да маневрираме накъдето си искаме.
Спътничките му не знаеха какво да възразят на това. Мисис Уилис беше толкова поразена от необикновената студенина, с която спътникът им се бе отнесъл към тази надежда за избавяне от отчаяното положение, в което, както току-що бе признал, се намираха, че беше по-склонна да гадае за причината на това отношение, отколкото да му досажда с въпроси, които й се струваха безполезни. А Гъртруд просто се чудеше и мислеше, че е прав, макар и да не знаеше защо. Само Касандра се възбунтува. Тя възрази решително, че не бива да се бавят нито минута, уверявайки разсеяния млад моряк, че ако поради упорството му се случи нещо лошо с младата й господарка, генерал Грейсън ще се разгневи много. После го остави да размишлява върху последиците от този гняв, който за нейния прост ум криеше по-голяма опасност дори и от гнева на монарх. Ядосана от твърдоглавото му безразличие към нейните възражения и заслепена от опасенията си за тая, която не само обичаше, но и се бе научила да боготвори, негърката забрави всякакво уважение. Тя грабна канджата на лодката и без да я забележи Уайлдър, върза за нея една от ленените кърпи, взети от потъващия кораб, и преди изобретението й да успее да привлече вниманието на спътниците й, вдигна това развяващо се парче плат над смаленото платно. Наистина сърдитият поглед на Уайлдър я накара да свали сигнала си. Ала колкото и краткотрайно да беше тържеството на негърката, то постигна целта си.
Тягостното мълчание, което настъпва обикновено след внезапен изблик на гняв, все още цареше в лодката, когато от борда на кораба се вдигна облак дим и веднага подир него, сред воя на вятъра, се чу приглушен тътен на артилерия.
— Сега е вече късно да се колебаем — каза мисис Уилис, — приятел или враг, неизвестният кораб ни е забелязал.
