В мощта на морето има величие, което поддържа онова наивно лековерие, обладаващо повече или по-малко душата на всеки човек, колкото и здравомислещ да е той. Невежият моряк, който броди из безкрайната водна шир и вижда над главата си небето, на всяка крачка от своите странствувания бива изкушаван да потърси помощ в някакво добро знамение. Благодарение на малкото такива знамения, които могат да се обосноват научно, продължават да съществуват още много други, пораждани само от възбуденото и страхуващо се въображение. Подскоците на делфина, сериозното и тържествено плаване на морската свиня, тромавото подрипване на тежкоподвижния кит, крясъците на морските птици — всичко това, като знаците на древните гадатели, има съответни добри или лоши последствия. Смешението от обясними и необясними неща постепенно довежда моряка до такова душевно състояние, при което той става податлив на всякакви възбуждащи и необикновени чувства, ако не по друга причина, поне поради това, че подобно на безкрайната стихия, сред която прекарва живота си, то носи отпечатъка на нещо, което се смята за свръхестествено именно защото е неразбираемо.
Целият екипаж на „Кралска Каролина“ произхождаше от оня далечен остров, който е бил и продължава да бъде кошер на народите, може би обречени да носят името му до времето, когато средището на неговата рухнала мощ ще се търси като рядкост, подобно на останките на град в пустиня. Събитията през тоя ден бяха от такова естество, че не можеха да не пробудят дремещото у тия хора суеверие. Както вече казахме, нещастието, сполетяло предишния им капитан, и начинът, по който един непознат бе заел неговия пост, засилиха тяхната подозрителност. Корабът от подветрената страна се бе появил твърде не навреме за нашия авантюрист: още не бе му се удала подходяща възможност да спечели доверието на подчинените си, а вече се бяха стекли такива неблагоприятни обстоятелства, които заплашваха да го лишат завинаги от тази възможност.
Само веднъж имахме случай да представим на читателя помощника, втори по чин на кораба след Иринг. Той се казваше Найтхед — име, което поне по звучене загатваше за мъглявия мрак, който цареше в главата му119. За умствения му багаж може да се съди от малкото мисли, които той сметна за нужно да сподели относно бягството на стария моряк, когото Уайлдър се бе заканил да накаже. Този човек заемаше длъжност, която го издигаше само с едно стъпало по-високо от простите матроси, ето защо по навици и възгледи той стоеше много по-близо до тях, отколкото Иринг. Поради това влиянието му сред моряците беше много по-голямо от това на първия помощник, макар че имаше по-малка власт, а мненията му се приемаха от всички като закон, по който трябва да се съди за всичко, фактически независещо от обикновеното право командуващ.
След като корабът направи завой фордевинд и през цялото време, докато Уайлдър в стремежа си да се отскубне от нежелания си съсед се стараеше да го води през вълните по вече описания начин, този упорит и суеверен морски вълк се намираше в средната част на кораба. Заобиколен от неколцина по-стари и по-опитни моряци, той разговаряше с тях за удивителното появяване на кораба-призрак от подветрената страна и за необикновения начин, по който непознатият им командир бе решил да провери издръжливостта на техния кораб. Описанието на този разговор ще започнем от момента, когато Найтхед сметна за необходимо да прекрати косвените си намеци и да подхване по-открито разискваната тема.
— Чувал съм от по-стари от нас моряци — подхвана той, — че дяволът пращал някого от помощниците си на някой порядъчен търговски кораб за да го замъкне сред плитчини и плаващи пясъци, а когато затъне там, да може да прибере полагаемите му се души на загиналите. Кой знае какъв човек стои в капитанската каюта, щом на първо място в списъка на корабния екипаж стои никому неизвестно име?
— Непознатият кораб е сякаш в облак! — извика един от моряците, който, докато слушаше философствуванията на началника си, продължаваше да наблюдава тайнствения силует от подветрената страна.
— Да, да, не бих се учудил, дори ако го видя да полети към луната! Съдбата е като подвижен блок и неговата рея: когато едното се вдига нагоре, другото се спуща надолу. Казват, че на червените мундири120 им вървяло по суша, а сега е време, когато и ние, честните моряци, трябва да се пазим от шквалове. Аз, братя, съм заобикалял нос Хорн с кралски кораб, виждал съм светещ облак, който никога не изчезва, и съм държал в ръката си самия огън на свети Елм121. Но тия неща може да види всеки, който се качи на рея в буря или плава в южните морета; и все пак според мен не е естествено кораб да вижда собствената си сянка в мъглата, както е с нашия сега — ето го пак, ей там, между бизана и бакщага122, — или търговски кораб да разполага платната си така, че всичките му дъски да играят насам-натам като четка за зъби в устата на пътник, когато морската болест го е хванала здравата.
