Дезертьорът полностью

— Добре. Защото тук и на таксиметровите шофьори им разрешават да управляват самолет.

— Наистина ли?

Броуди се запита какво ли прави Джон Ф. Колинс в Каракас. Сигурно прекарваше наркотици или оръжие. В света на частната авиация, особено в страни от Третия свят, не се задават въпроси. Помисли си за пилота на Уорли и неговия „Отър“.

— Капитан Колинс има ли достъп до „Отър“?

— Не съм запозната с този самолет. „Отър“ ли желаете?

— Не. Просто задавам тъпи въпроси. Добре, значи ще можете да ангажирате капитан Колинс, така че да отлетим от Каракас още тази нощ?

— Ще се свържа с капитан Колинс и ще ви се обадя. Но няма да можете да кацнете през нощта в Кавак. Пистата е неосветена.

— Добре… Тогава да планираме полета така, че да пристигнем по изгрев-слънце. Трябва да съм в Кавак рано сутринта, за да не изпусна жълтокоремните уорлита. Крият се през деня — добави той.

— А ти си кукувица — каза му Тейлър.

— Добре… — каза г-ца Мулър. — Ще се свържа с капитан Колинс и ще видим какво можем да направим за вас.

— Направете онова, което трябва, госпожице Мулър.

— Да, сър. Искате пилотът да пренощува на място и да се върне в Каракас на следващия ден със същите двама пътници. Нали така?

— Да.

— Питам за броя на пътниците заради дължината на пистата и теглото при излитане.

Дали трябваше да спомене, че могат да се върнат със стокилограмов бивш войник от Делта Форс с белезници в багажното? Може би не.

— Добре.

— В зависимост от самолета, тежестта на товара и други фактори капитанът ще трябва да реши дали и кога трябва да зареди гориво, за да разполага с нужните резерви.

— Както кажете.

— Мога да ви дам предварителна сметка за цената, но има някои променливи, включващи цената на горивото, реалната продължителност на полета, която зависи от времето и вятъра, от цената за преспиване на пилота и…

— Каква е крайната сума?

— Между три и три хиляди и петстотин долара.

— Приемате ли плащане в брой?

— Не, сър. Трябва ми номер на кредитна карта, за да потвърдя резервацията.

— Това ми се вижда законна операция.

— Сър?

— Ще ви дам номера на картата на жена ми. — Той даде знак на Тейлър, която извади картата си от портфейла си и му я даде. — Тя използва моминското си име. Тейлър. — Каза го буква по буква. — Малкото ѝ име… какво…? — Погледна я. — Магнолия ли? Що за смахнато име е това?

Тейлър се смути за момент, после се окопити и му показа среден пръст.

— Сър?

— Малкото ѝ име е Магнолия. Картата е на „Американ Експрес“. — Броуди продиктува номера и датата на изтичане.

— Благодаря, сър. Бихте ли ми дали телефонен номер, на който да се свържа с вас?

Броуди ѝ каза своя номер и този на Тейлър, за да не им се налага да стоят на балкона и да чакат обаждане по сателитния телефон.

— Благодаря, господин Боуман. Ще ви се обадя веднага след като се свържа с капитан Колинс.

— При всички положения ми се обадете до един час.

— Да, сър.

— Наистина трябва да отпътуваме. Сега е сезонът на чифтосването.

— Сър…? О, на птиците.

— Да, госпожице Мулър. На птичките.

— Ще направя всичко възможно. Освен това трябва да добавя, че разходите за гориво и другите такси на Томас де Херес ще бъдат писани на същата карта.

Броуди за момент замръзна.

— Повторете отново името, ако обичате.

— Томас де Херес. Така се казва летището на Сиудад Боливар. Където вероятно ще кацнете за зареждане.

Броуди мълчеше.

— Сър?

— Това ме устройва идеално, госпожице Мулър. Благодаря ви.

— Благодаря, че избрахте „Ейпекс“.

Броуди затвори и погледна Тейлър.

— Всичко наред ли е? — попита тя.

Той кимна.

— Току-що получихме отговор на един въпрос.

— На кой?

— Кой е Томас де Херес?

— Вече ти казах.

— Е, проучването ти беше интересно, но не и уместно. — Искаше му се да добави: „Както и повечето ти други проучвания“, но ѝ го спести. — Томас де Херес е името на летището в Сиудад Боливар.

Тя го погледна.

— Добре… значи Уорли и приятелят му Тед може да са говорили за него.

— Мислиш ли?

Имаше съвпадения, но имаше и знаци. За Броуди това беше знак, че параноята и подозренията му не са неоснователни — че Брендан Уорли може да знае малко повече за местоположението на Кайл Мърсър, отколкото казва. И че може би цялата информация, за която току-що бяха рискували живота си, вече е била известна на Уорли и приятелите му, които би трябвало да са на тяхна страна. Той сподели тези мисли с партньорката си.

— Какво ще кажеш?

Тейлър се замисли.

— Вижда ми се прекалено.

— Според Луис пътуването на Уорли и Тед е било преди три седмици. Една седмица преди Ал Симпсън да види Мърсър и повече от две седмици преди армията да научи, че Мърсър е във Венецуела.

— Правим прекалено много скокове в логиката — отвърна Тейлър. — Дори Уорли и Тед да са говорили за летището в Сиудад Боливар, това не означава, че са били по следите на Кайл Мърсър. Опитваш се да напаснеш фактите към подозренията си — добави тя. — Каквито и да са те.

— Подозренията ми са, че шпионите водят отделен лов на Кайл Мърсър и че са няколко стъпки пред нас.

— Скот… съсредоточи се върху мисията. А не върху Брендан Уорли.

— Брендан Уорли вече е част от мисията ми.