— Но не и от моята. — Тя се върна в дневната и Броуди я последва.
Седнаха на канапето. Тейлър си поигра известно време с таблета, след което каза:
— Има военна база югоизточно от Сиудад Боливар, близо до летище „Томас де Херес“. Така че ако са вършили реалната работа на военни аташета за посолството, Уорли и приятелят му Тед са имали съвсем легитимни причини да ходят там. А не някъде на юг, за да търсят Кайл Мърсър.
— Съединените щати и Венецуела не са съюзници и дори не си говорят — напомни ѝ той. — Така че се съмнявам, че наши военни аташета ще бъдат посрещнати с добре дошли във венецуелска военна база.
— Скот, ние не познаваме този свят. Напълно възможно е Уорли и други да се срещат тайно с венецуелски военни и да замислят преврат срещу режима. Това е добра причина Уорли и Тед да са летели до въпросната база.
— Объркваш конспиративната ми теория. Уорли и Тед са летели до „Томас де Херес“ и са продължили на юг, защото са имали сведения за местонахождението на Мърсър.
— Но ние дори не знаем дали наистина са летели до „Томас де Херес“.
— Да. Вероятно просто са разговаряли за великата историческа личност, на която е кръстено летището.
— Какво ще кажеш да продължим нататък?
Броуди взе таблета ѝ и започна да пише и прелиства.
— Добре… Сиудад Боливар е столицата на щата Боливар… смятан за портата на Южна Венецуела и спирка за туристите, дошли да посетят националните паркове… — Той я погледна. — Сега всичко се връзва. Тед е дошъл във Венецуела, за да види водопадите и дивите маймуни.
— Да добавим Томас де Херес към списъка с улики и да проверим по-късно. Става ли?
— Става. — Мисията им беше Мърсър, а всичко останало беше фонов шум. Имаха много добра следа за местоположението на Кайл Мърсър и не биваше да се отклоняват от нея.
На Броуди му хрумна, че фаталният недостатък на Кайл Мърсър може да не е слабостта му към старите му армейски приятелчета или към говорещата английски проститутка, а арогантността му. Мърсър несъмнено беше знаел, че след като буквално е обърнал гръб на стария си приятел, Ал Симпсън ще постъпи правилно и ще се свърже с армията. Освен това като войник беше знаел, че ОКР ще тръгне по петите му. Но тип като Мърсър с елитния си военен произход би могъл да погледне високомерно — и да подцени — организация като ОКР. Когато през цялата си кариера работиш извън правилата, онези, които посвещават живота си на налагането на правила, започват да ти изглеждат като пълни кретени.
А Кайл Мърсър беше нарушил не просто правилата, а закона, както и клетвата си за вярност към страната си, и буквално се бе отказал от дълга си към хората под негово командване. И двама войници бяха изгубили живота си заради него. Капитан Мърсър щеше да си плати. Специален агент Скот Броуди от ОКР, който също беше ветеран и нарушаваше правилата, щеше да се погрижи за това. Всъщност почти нямаше значение защо капитан Мърсър е дезертирал. Броуди не можеше да се сети за нищо, което Кайл Мърсър би могъл да каже в своя защита пред съда и което би могло да оправдае действията му. И беше напълно възможно Мърсър с цялата си арогантност изобщо да не се опита да се защити. Точно затова Броуди трябваше да го погледне в очите и да го попита: „Защо дезертира, капитане?“.
— Скот? Къде се отнесе?
— Мисля си за Кайл Мърсър. За причината да дезертира. Но също така се питам и защо тренира хора в джунглата.
— Аз пък се питам откъде идват парите за това. Партизаните трябва да бъдат хранени, обличани и въоръжавани.
— Точно така. Както казваме в армията: „Боб, бинтове и боеприпаси“. Важно е да се знае кой плаща за тях.
— И кой плаща за боба, бинтовете и боеприпасите?
Може би генерал Гомес. Дали Гомес и Мърсър не бяха съучастници в заговор срещу режима? Или Гомес беше наел Мърсър да преследва противници на режима? Броуди не беше казал на Тейлър, че Кармен е споменала генерал Гомес.
— От опита си с паравоенни и бунтовнически групи в Ирак знам, че много от тях се финансират сами. Занимават се с наркотици, обират банки, нападат военни складове, крадат гориво и дори налагат данъци. Нещо като политици. Така че предвид онова, което знаем за Кайл Мърсър, за мен няма съмнение, че той взема онова, което му трябва. И вероятно се ползва с подкрепата на генерал Гомес.
— Кой е генерал Гомес?
— Според свидетелката ми венецуелски генерал, който се е срещал с Кайл Мърсър в „Кокошарника“.
— Добре… да видим какво можем да научим за него. — Тейлър започна да пише на таблета си, а Броуди отново отиде при бара.
— На работа сте, господин Броуди — напомни му Тейлър.
—
— Трябва да се обадиш на Домброски.
— Вярно. Ще си сипя двойно. — Броуди изсипа малката бутилка ром в чашата си, добави от местната кола и седна на канапето срещу Тейлър.
Тя го погледна.
— Открих нещо за генерал Рикардо Гомес. Знаеш ли малкото му име?
— Не.
— Ами… колко генерали с тази фамилия може да има във венецуелската армия?
— Може и да са двайсет, ако всичките са роднини. Какво пише?
— Нищо особено. Само биография. Роден в Каракас, на петдесет и шест…
— Има ли снимка? Която да покажем на Кармен?
