— Buenas tardes, генерале — отвърна Мърсър. Разбира се, използва военното му звание, но никога не би му отдал чест. Имаше чувството, че това тормози генерал Гомес, но не му пукаше.
— Имам нещо за вас. От СЕБИН. — Генералът извади плик от джоба на джинсите си и го метна на масата.
Мърсър взе плика и извади дълъг разпечатан списък с имена, места и занимания. „Мануел Гутиерес, Каракас, студентски активист. Томас Паласиос, Маракайбо, журналист. Алберто Фернандес, Сиудад Боливар, подполковник, Национална гвардия“. Към всяко име имаше и адрес.
— Какво е това? — попита Мърсър, макар че знаеше отговора.
Гомес го погледна с тесните си неразгадаеми очи.
— Списък на хора, които трябва да умрат.
Мърсър хвърли списъка на масата.
— Много от тях са цивилни. Не съм ви нужен за тази гадост.
— Някои не са цивилни. И което е по-важно, всички работят с вашето правителство.
— Не е мое правителство.
— Si. Вие сте човек без страна.
Мърсър впери поглед в Гомес. Стори му се, че долавя намек за сарказъм в тона и изражението му, но не можеше да е сигурен.
Знаеше, че Гомес навремето е бил обучаван от американската армия, което беше единствената причина Мърсър да се съгласи да работи с него. По един странен начин двамата говореха на общ език и бяха носили една и съща униформа. Мърсър нямаше представа защо Гомес е развил враждебност към Щатите — може би американските му инструктори му се бяха подигравали или беше получавал диария от кльопачката в столовата — но сега генералът беше убеден антиамерикански чавист, отдаден на унищожаването на последните останки от протести и демокрация във Венецуела. Целта на Кайл Мърсър беше по-сложна, по-лична и почти лишена от идеология. Но, както често се случва в живота и по време на война, понякога се съюзяваш с хора, чиито мотиви са различни от твоите, но целите им са същите. Работи, докато не престане.
Американското правителство беше научило много добре този урок през десетилетията на мръсни вмешателства в избори и финансиране на бунтове и контрабунтове в почти всяка страна южно от Рио Гранде. Сега Чичо Сам беше насочил поглед към Венецуела, страна с некомпетентно и корумпирано социалистическо правителство, слаба армия и повече петролни запаси, отколкото тези на Саудитска Арабия. Прекалено изкусителна мишена, за да ѝ устоиш.
И петролът не беше единствената мотивация за Съединените щати. Според брифинга, даден му от генерал Гомес в „Кокошарника“, Китай и Русия наливаха в банкрутиралото правителство на Мадуро милиарди долари и когато дойдеше времето за плащане на сметката и венецуелците нямаха пари или петрол, за да си върнат заемите, те щяха да платят с политическо влияние. В страната вече имаше руски наемници, които пазеха Мадуро, като пристигаха и още. Венецуела, подобно на Куба преди нея, се превръщаше в предмостие за враговете на Америка в Западното полукълбо и Съединените щати бяха твърдо решени да променят положението. Кайл Мърсър знаеше от училище, че Гражданската война е приключила, но в Афганистан беше научил, че една война просто прелива в друга.
И сега Кайл Мърсър беше тук и също се занимаваше с мръсотии. Работеше с чавистите, но не за тях. Важно уточнение.
Дотук Мърсър и хората му бяха убили един проамерикански полковник от ВВС в Каракас, един античавистки капитан от Националната гвардия в Сиудад Боливар и един прекалено гласовит демократично настроен кмет на малко градче наблизо. Но това беше само загряване за голямото шоу — контраудар срещу въоръжени групи, които в момента се обучаваха от американци от другата страна на границата, в Колумбия.
Кайл Мърсър беше пристигнал тук с подозрението, че американците кроят нещо, но именно генерал Гомес му беше дал сведения за операция „Бояка“, амбициозен американски план за дестабилизиране и в крайна сметка събаряне на правителството на Мадуро. Мърсър беше предположил, че „Бояка“ е нещо като традиционен латиноамерикански преврат — вербуваш недоволни офицери, съставяш план за завземане на президентския дворец и може би някоя медия, извършване на показни арести. От онези планове, чийто успех зависи от бърз психологически удар. Гомес обаче му беше обяснил, че от известно време превратите във Венецуела не се получават. Не бяха проработили двата пъти срещу Чавес през 1992 и през 2002 година, когато се бяха опитали да го свалят; неуспешен беше и опитът от миналия май, когато група офицери възнамеряваха да арестуват Мадуро по време на кампанията за президентски избори. Заговорът беше разкрит от СЕБИН и участниците бяха затворени и очакваха наказание.
