— Страхотен журналист си, Тед. Или пък ЦРУ има платени информатори в СЕБИН или във венецуелската армия.
— Бях насочен от частен пилот от летище „Франсиско де Миранда“…
— А СЕБИН се насочили към теб, защото си задал прекалено много въпроси за мен на неправилния човек от „Томас де Херес“. И те идентифицирали като вероятен агент на ЦРУ. Те ли ме лъжат? Или ти?
— Те са некомпетентни, параноични и тъпи. Аз съм журналист…
— Това е твоята история и си обучен да се придържаш към нея. Добре. Да опитаме различен подход. Не съм любител на изтезанията, но имам хора, които си падат по тях. Един от тях, Меркадо, обича да реже сухожилията с бръснач, докато накрая човекът не е в състояние да помръдне нито един мускул. Емилио пък си има клещи за вадене на зъби и нокти. Но най-доброто, което съм виждал, е как затвориха един тип в бамбукова клетка, пълна с маймуни. Звучи забавно, но не можеш да си представиш какво могат да ти причинят за един час гладните гадини. — Мърсър погледна Тед Хагърти, който вероятно се опитваше да си представи изброените мъчения. — Искаш ли да говориш с мен? Или да извикам Емилио?
Хагърти не отговори, но Мърсър усещаше, че е готов да се разприказва.
— Добре, да започваме. Обещавам ти, че ако ми отговориш искрено, няма да бъдеш изтезаван. Ако отговорите ти са полезни, обещавам, че ще те освободя.
Хагърти го погледна.
— Някой трябва да умре, Тед — увери го Мърсър. — Но не е задължително да си ти. Знаеш кой трябва да умре.
Харти не отговори.
— Добре. Журналист ли си?
Хагърти поклати глава.
— Браво на теб. От ЦРУ?
Хагърти кимна.
— Откъде ЦРУ е научило, че съм във Венецуела?
— Знаеш.
Мърсър кимна. Човек не трябваше да е специално обучен, за да се досети, че именно капитан Мърсър е изтезавал и убил Робърт Креншо в Пешавар и че онова, което Мърсър е искал от него, е местоположението на Брендан Уорли. И не беше нужно да си майстор в съставянето на психологически профили, за да се досетиш, че Кайл Мърсър ще последва Брендан Уорли до края на света, за да си отмъсти.
— Откъде научи, че съм използвал „Томас де Херес“?
— Аз… започнах с предположението, че пътуваш с фалшив паспорт…
— Добро предположение, Тед, тъй като единственото, което взех със себе си от затвора на талибаните, бяха изгнилите парцали на гърба ми. Продължавай — рязко рече той.
— Освен това си казах, че едва ли ще се опиташ да пристигнеш във Венецуела през „Симон Боливар“… и това ме накара да предположа, че си влязъл в страната с частен самолет и си кацнал на „Франсиско де Миранда“.
— Правилно. Това летище не е входна точка в страната и там не задават много въпроси на пристигащите и заминаващите. — Той погледна Хагърти. — Добра работа. Не особено вдъхновена, но добра. И докато си се мотал из „Франсиско де Миранда“, като си размахвал снимката ми и банкноти и си питал дали някой не помни този янки да е пристигал от чужбина, си открил, че въпросният гринго е летял с частни самолети до и от „Томас де Херес“.
Хагърти кимна.
— Изкарал си късмет.
Хагърти като че ли се засегна от думите му.
— Не късмет — отговори той. — Знаех кого да питам… военните от „Франсиско де Миранда“. Продадоха те за двайсетачка.
Мърсър кимна. Съюзът му с военните беше необходим, но освен това представляваше риск за сигурността. Американското разузнаване можеше да купи всичко от всеки в тази страна, стига да знае какво да пита. И Хагърти беше тръгнал по тази следа и бе стигнал до „Томас де Херес“, където отново бе размахал пари, беше показал снимката и бе попаднал на подходящия човек.
— Съобщи ли на Уорли, преди да отлетиш за Кавак?
— Аз… казах му, че имам следа.
— Добре. Кавак може ли да очаква посещение от господин Уорли?
— Не знам.
Мърсър погледна пленника.
— Сигурен съм, че след изчезването ти той се безпокои повече за себе си, отколкото за теб.
Хагърти се замисли над думите му.
— Разбирам защо… искаш да го убиеш…
— Не, Тед, никога няма да можеш да разбереш това. Само той и аз го разбираме напълно. И аз разбирам защо не е напуснал Венецуела, за да се скрие на някое безопасно място. Знаеш ли защо? Защото на този свят няма място, на което да е в безопасност от мен. Той е наясно, че един от двама ни трябва да умре и че това спокойно може да стане тук и сега. Разбираш ли?
Хагърти кимна.
— И разбираш ли също, че убиването на Брендан Уорли е само част от отмъщението ми?
— Аз… мисля, че разбирам…
Мърсър извади списъка с имена от джоба си и го тикна в лицето на Хагърти.
— Това са противници на режима, мъже и жени, които работят за теб или за Уорли. За ЦРУ или за Военното разузнаване. Разпознаваш ли някое от имената?
— Аз… не виждам…
Мърсър отдръпна списъка.
