— Няма значение, Тед. Важното е, че всеки от този списък ще бъде мъртъв в рамките на един месец. Както и мисията на американското правителство за събаряне на режима във Венецуела. — Мърсър се наведе към Хагърти. — Аз ще прецакам мисията ви тук. Ще направя на теб и на Уорли онова, което вашите колеги ми наредиха да правя в Афганистан — да избивам всички противници на правителството. И ако венецуелското правителство реши, че на цяло село трябва да му бъде даден урок, ще използвам научените в Афганистан умения да убия всеки мъж, жена и дете в селото. — Мърсър доближи лицето си до лицето на Хагърти. — Разбираш ли това, Тед? Уорли разбира ли, че онова, което ми нареди да правя в Афганистан, е същото, което ще направя на него и на мисията му тук?
— Всички разбират защо си тук.
— Това е добре. Надявам се да виждат и иронията.
— Всички ние приемаме нашата отговорност. И искаме да ти помогнем.
Мърсър се изсмя.
Хагърти пое дълбоко дъх.
— Капитане… Кайл…
Погледите на двамата се срещнаха.
— На нас не може да ни се помогне, Тед — каза Мърсър. — Ти, аз, Уорли, кучите синове от ОКСО, които превърнаха моите воини в убийци… ние, подобно на другарите ми тук, сме отвъд всякаква помощ… отвъд спасението… Ние сме убийци. И затова убиваме. — Мърсър погледна Хагърти. — Нали затова си тук? За да ме убиеш?
— Тук съм, за да те намеря — отвърна Хагърти и добави: — Уорли ще те убие.
— Благодаря за честността, Тед. Вече не ме баламосваш, че искаш да ми помогнеш. И не се опитваш да ме убедиш да се предам, за да бъда изправен пред честен съд. Защото ако аз отида на съд, всички други също ще идат. Така че можеш да ми благодариш, че запазих тази работа вътрешна. Само между нас, убийците. Ще се оправим помежду си.
Хагърти не отговори.
— Каква е ролята ти във „Флагстаф“? — попита Мърсър.
— Аз… знаех за операцията. Но нямах никаква роля в нея.
— Разбира се, че си имал. Затова са те пратили тук. Да се погрижиш за някои недовършени работи. Ти и Уорли — необвинени съзаклятници, пратени на мисия да затворят устата на свидетел.
Хагърти го погледна и каза с изненадващо силен глас:
— Не е зле да се вгледаш по-внимателно в собствената си роля във „Флагстаф“. И да приемеш отговорността си, капитане.
— Капитан Мърсър е мъртъв. Ти и приятелите ти го убихте.
Хагърти не отговори.
Мърсър го погледна. Този разговор можеше да продължи часове и дни наред, но не беше останало нищо за казване и нищо повече, което Кайл Мърсър искаше да знае. От Тед Хагърти можеше да стане добър заложник, ценна разменна монета или добра примамка за Уорли. Но понякога най-добрата стратегия във войната и в живота е да изгориш мостовете зад себе си и да покажеш на приятелите и враговете — както и на самия себе си — че няма връщане назад.
— Колегата ти Робърт Креншо беше много храбър — каза той. — Наложи се да го изтезавам часове наред, преди да ми каже къде е Уорли.
Хагърти не отговори.
— Радвам се, че не се наложи да изтезавам и теб. А сега, както ти обещах, ще те освободя.
Хагърти затвори очи и кимна. Разбираше.
Мърсър стана, извади ножа от колана си и застана зад него. Движеше се бързо, така че на Хагърти да не му се налага да чака смъртта. Хвана брадичката му с лявата си ръка и прокара острието през гърлото му.
Не си направи труда да погледне умиращия, докато излизаше от колибата. От ножа му капеше кръв.
— Свободен си — каза той на Емилио. — Иди да вечеряш.
Емилио погледна ножа на сеньор Кайл, каза: „Gracias“, и тръгна по пътеката.
Мърсър остана неподвижен за момент и се заслуша в нощните звуци на джунглата.
Идваха за него, както знаеше, че ще направят. Той разбираше и никога не подценяваше дългата ръка на американската сила. Самият той беше един от тях, част от тази сила. Започналото в Афганистан щеше да приключи тук, при това скоро.
Кайл Мърсър влезе в дългата отворена от едната страна постройка, покрита с мрежа против комари. На бамбуковите греди бяха окачени ветроупорни фенери и осветяваха четирите дълги маси, на които седяха трийсетина от хората му, вечеряха и разговаряха. Когато влезе, разговорът им стихна; ако още беше в американската армия, щеше да им извика: „Продължавай!“, но в неговата армия нямаше такива протоколи и хората щяха да продължат разговорите си веднага щом се уверят, че няма какво да им каже — а той нямаше.
Все пак спазваше един протокол — да има своя, офицерска маса. И тъй като беше единственият офицер в Кемп Тъмбстоун, седеше на нея сам, макар че обикновено канеше при себе си един-двама командири на екипи. Понякога канеше и някой от хората, които искаше да поздрави за нещо постигнато или научено. Тази вечер обаче искаше да вечеря сам. Току-що беше убил човек — американец — и вече целият лагер го беше научил от Емилио. Освен това знаеха, че сеньор Кайл е разговарял с външен човек, когото са виждали и преди. Хората му нямаха представа, че въпросният човек е армейски генерал, но знаеха, че е важна клечка. И за да избегне евентуални въпроси по тези теми, сеньор Кайл седеше сам. Жените в лагера — проститутките, включително и Розалита — вечеряха в женската колиба.
