Един пемон побърза да му донесе купа боб с ориз и прясно уловена и изпържена риба. Менюто включваше и хляб от корен на касава, донесен от жени от близкото пемонско село.
Подобно на американската армия, където офицерите ядяха само онова, което ядяха и хората им (а понякога и по-малко, защото на терен на тях им се сервираше най-накрая), Кайл Мърсър се беше погрижил ординарците — местните — да не му поднасят нищо специално. Хората му бяха забелязали това и тъй като повечето от тях идваха от общества, където рангът означава и екстравагантни привилегии, бяха впечатлени от демонстрацията на споделени лишения и братство от страна на сеньор Кайл.
Напитката на деня беше бутилирана вода, донесена от Кавак. Дизентерията и другите предавани с вода болести бяха унищожили повече армии от артилерията. Разбира се, хората му искаха бира или нещо по-силно, но алкохолът — и наркотиците — бяха налични в Кемп Тъмбстоун единствено когато сеньор Кайл отпускаше от едното или другото. Всеки, хванат да посяга към дрога или алкохол през останалото време, прекарваше една седмица в Параклиса, където в момента лежеше Тед Хагърти.
Мърсър ровеше в храната си. Вечерята беше добра, но той не беше особено гладен. И не защото току-що беше убил Тед Хагърти или защото генерал Гомес го беше раздразнил — а защото имаше много неща, за които да мисли. И по-точно за онези гринго, които си бяха пъхали носовете в бедняшкия квартал и в този момент може би наблюдаваха „Кокошарника“ или се опитваха да влязат там. Мърсър не се съмняваше, че бандата и управата на бардака могат да се справят с тях и да изкопчат всичко, което знаят, преди да им видят сметката и да се отърват от труповете им.
Ако двамата американци бяха от разузнаването или работеха за Брендан Уорли, значи онова гадно лайно бе станало по-активно в опитите си да го открие, а това беше добре дошло за Кайл Мърсър. Двамата играеха отдалечена психологическа игра на котка и мишка, откакто Уорли беше научил, че Кайл Мърсър е във Венецуела. Но вече беше крайно време едната страна да атакува другата.
Повечето хора биха избягали от човека, който се опитва да ги убие. Брендан Уорли обаче беше войник и знаеше, че работата му е да убие Кайл Мърсър. Така или иначе, на двамата им беше писано да се срещнат рано или късно; и може би щеше да е рано, макар че Мърсър се наслаждаваше на играта и с огромно удоволствие разваляше работата, която Уорли беше изпратен да свърши. Всеки убит от Мърсър противник на режима беше удар по репутацията на Брендан Уорли във Вашингтон като човек, който може да разчиства бъркотии и да прокарва американските интереси. И това беше мисията на Кайл Мърсър — да съсипе репутацията му, да унищожи мистичния му ореол и да убие духа му, преди да убие самия човек. Всъщност простото убиване беше нещо прекалено добро за Брендан Уорли; Мърсър искаше да го затвори в Параклиса и да го гледа как умира бавно и мъчително.
Усети, че някои от хората му го поглеждат в слабо осветената столова, и отново започна да се храни. Ако двамата американци в Петаре не бяха пратени от Уорли, тогава кой го беше направил? Трябваше да приеме, че Симпсън е съобщил, че е видял Кайл Мърсър в „Кокошарника“. Това означаваше, че Отделът за криминални разследвания на армията би трябвало да изпрати в Каракас свои агенти, които да го открият и да го арестуват. Мърсър беше сигурен, че хората от ОКР са се свързали с американското посолство, както се изисква от протокола и за да получат логистична подкрепа — това беше единственият начин, по който можеха да действат във враждебна страна. И ако беше така, агентите на ОКР вече би трябвало да са се запознали с полковник Брендан Уорли, който работеше за Военното разузнаване и беше местният експерт по капитан Мърсър. Но дали ОКР и агентите му знаеха това? Може би не. И може би Уорли нямаше да им каже. Брендан Уорли обаче щеше да се нагърби с ролята на техен домакин в Каракас и със сигурност щеше да поиска да надзърта над раменете им, защото самият той беше виновен не по-малко от Кайл Мърсър. Всъщност повече от него. Също като покойния Тед Хагърти. Подобно на хората от списъка на СЕБИН, ако работиш с или за Брендан Уорли, плащаш за това с живота си. И това се отнасяше и за агентите на ОКР, които го търсеха.
