— Още нещо, Скот. Предстои ни мисия, която може да приключи зле. Затова искам да знам какво е онова, което ти е казал полковник Домброски и което не е нужно да знам.
Броуди очакваше този въпрос.
— Вече ти казах. За Робърт Креншо.
— Не. Нещо друго е. Нещо свързано с мен.
— Добро дедуктивно мислене — отвърна той и добави: — Можем да го обсъдим, като се върнем в Щатите.
— Не, трябва да го обсъдим сега.
— Добре… Както вече си се досетила, Домброски ми каза, че навремето си имала връзка с човек от ЦРУ.
— И съм завинаги опетнена.
— Не, завинаги си под подозрение.
— Това са пълни глупости.
— Може и да е така.
— Аз просто спях с него, Скот. Не ме е вербувал.
— Добре. Край на обсъждането.
— Нима това ще ме преследва до края на кариерата ми в армията?
— Надявам се, че не.
— Ако спя с някой мафиот, това прави ли ме заподозрян член на мафията?
— Всъщност да, и полицията определено би поискала да поговори с теб. Ако не друго, подобно нещо говори за лоша преценка.
— Това е нелепо. Ти с кого си спал?
— Не и с теб. Въпреки лошия ти вкус за мъже.
— Това изобщо не е смешно. — Тя го погледна. — Домброски не е имал правото да поставя под съмнение лоялността ми, да намеква, че мога да имам връзки с ЦРУ или…
— Той просто го спомена между другото. По-спокойно.
— Ти мислиш ли, че снасям информация на ЦРУ? Затова ли ме разпитваше при басейна?
— Просто ти показвах какво е да те въртят на шиш.
— Глупости.
— Това не е добър начин на започване на мисия.
— Вярваш ли ми?
— До гроб.
Тейлър помълча, после каза:
— Казваше се Трент.
— Мисля, че всички ЦРУ се казват Трент.
Тя се усмихна насилено и продължи:
— Беше от отдел „Психологически операции“. Преподаваше в школата за специални военни операции в Браг. Аз посещавах курса му за Цивилни въпроси. — Тейлър сякаш се загледа в миналото. — Опитваше се да ме впечатли с истории от времето, когато е бил паравоенен. Участвал е в атаката срещу Бен Ладен в Тора Бора в началото на войната, за която всички смятали, че ще е приключила след не повече от година.
Броуди нямаше представа защо му е да знае всичко това, но Тейлър като че ли беше в настроение да си припомня — или да обясни как се е забъркала с шпионин.
— Бяхме заедно почти година, след което ме пратиха в Афганистан. Когато се върнах, той се опита да поднови връзката ни, но… вече бях пораснала и не се впечатлявах толкова лесно.
Ясно. Връзка между студентка и преподавател, която изстинала, когато студентката видяла широкия свят. Нищо особено. На младата Маги Тейлър, току-що излязла от Джорджтаун, можеше да ѝ бъде простено, че е хлътнала по по-дърт шпионин, който я омайвал с разкази за битки из дивите пущинаци на Афганистан. Заключение: това, че Маги Тейлър си е лягала с човек от ЦРУ, не означава, че е деляла леглото със самото ЦРУ.
— Май плащам висока цена за една скапана връзка — каза тя.
— Така е в армията, госпожице Тейлър. Лайната те следват от едно назначение до друго.
— Това е частта от армията, която изобщо не харесвам. Слуховете и дребнавата провинциалистка нагласа.
— В ЦРУ са по-изтънчени. Сигурен съм, че кариерата на Трент е потръгнала още по-добре, след като е излизал с теб.
Тя се усмихна.
— Е, няма да повторя същата грешка. Следващият ми приятел ще е производител на шльокавица от Апалачите.
Броуди не можеше да си представи подобно нещо. От друга страна, беше напълно възможно. Хората се връщат към корените си.
— Ще уведомя полковник Домброски, че сме провели този разговор и че съм сигурен, че връзката ти от миналото е била лична, а не професионална — каза той и добави за по-весело: — Обратно на нашата.
Тя отново се усмихна.
— Благодаря.
Станаха и докато Броуди се опитваше да реши дали този разговор е увеличил или намалил шансовете му да преспи с Маги Тейлър, тя каза:
— Още не съм сигурна какво трябва да правя довечера.
— Ще караш колата за измъкване. Ще вземеш пистолета си, всички резервни пълнители, тазера и свинските опашки, ако случайно успеем да спипаме Мърсър на улицата.
— Колко време да ви чакам с Луис да излезете от „Кокошарника“?
— Луис би трябвало да излезе след като ме вкара и поиска да използва тоалетната. Аз може да се позабавя. Да кажем, един час.
— А после какво? Мобилните ни телефони не вършат никаква работа тук.
— Използвай сателитния, за да се обадиш на Уорли.
— Той пък какво може да направи?
— Нищо. Но ще му достави удоволствие да ти го каже по телефона.
— Скот, не мога просто да чакам отвън и да се тревожа…
— Не можеш да влезеш вътре.
Тя го погледна.
— Помня едно от първите неща, които научих в армията — войникът е човек, който тича към стрелбата, а не бяга от нея.
— Да не караме Луис да ни чака. Среща след десет минути в лобито.
Двамата влязоха в спалните си.
Е, помисли си Броуди, започналото в кабинета на генерал Хакет щеше да приключи тази вечер. Беше имал лошо чувство за случая в Куонтико и двата дни в Каракас не бяха променили никак нещата. Но вече беше стигнал до заключението, че странното дезертиране на капитан Мърсър е само пословичният връх на голям айсберг, който обхваща цялата стълбица на командването. Интересният случай беше станал още по-интересен.
