Мъжът каза нещо на Луис — може би го упътваше към тоалетната — и посочи една врата. Луис я отвори и се дръпна настрани, така че клиентът му да влезе пръв.
Броуди влезе в полутъмно задимено помещение и когато очите му свикнаха, различи голям салон с дълъг Г-образен бар отляво. Неколцина мъже седяха там с гръб към него с изключение на онези от късата страна на Г-то, които бяха обърнати към вратата и го гледаха.
Луис застана до Броуди и каза:
— Трябва да седнем.
Намериха си малка пластмасова маса и седнаха на пластмасови столове. Броуди се огледа. Тук-там имаше пръснати маси и кушетки, за които беше споменал Симпсън, но това не означаваше, че се намират в същото заведение, в което Симпсън беше видял старото си приятелче от армията, което като че ли не беше сред клиентите на бара.
Бетонният под беше покрит с евтин килим с леопардова шарка, който вероятно се справяше добре със скриването на петна; в центъра на помещението невзрачно момиче на двайсет и няколко, само по гащета, танцуваше апатично на пилон под звуците на лош испаноезичен вариант на парче на Кейти Пери. Червени светлини на кабел бяха монтирани под долната страна на бара и продължаваха нагоре-надолу по стените, изпълвайки цялото помещение с алена светлина. Самите стени бяха от боядисани в тъмночервено циментови блокове, а таванът беше гол и разкриваше проводници и тръби на климатична инсталация с решетки, макар че в помещението почти не проникваше свеж въздух. Като се имаше предвид всичко, мястото не миришеше чак толкова зле.
Броуди забеляза също, че стените са украсени с неонови реклами на бира, снимки на венецуелски кралици на красотата и множество мръсни огледала. Всички сервитьорки бяха голи или по прашки, които явно играеха ролята на униформи.
Една гола сервитьорка, свенливо покрита с искрящ прах, дойде при масата им и огледа Броуди, преди да попита Луис на испански какво желаят.
Луис поръча две бири и дамата се отдалечи към бара.
Броуди забеляза, че Луис се поти и му каза:
— Иди в тоалетната. Ще дойда след теб.
Луис кимна, но не помръдна от мястото си.
Сервитьорката се върна с две бутилки бира — без поднос — и ги остави на масата.
— Десет долар.
Броуди ѝ даде двайсетачка.
— Задръж рестото — каза ѝ, като се чудеше къде ли ще сложи парите. — Да имате сувенирни чаши?
Луис не преведе, сервитьорката се усмихна и отиде при друга маса, където бирата беше сигурно един долар.
Навсякъде по света на подобни места бирата се сервираше неотворена и на масата имаше отварачка за параноичните клиенти, които не искаха да бъдат дрогирани или отровени. Броуди отвори бутилките и двамата с Луис се чукнаха и отпиха.
Броуди отново се огледа. Възрастен мъж седеше сам на една маса до танцьорката — единствената ѝ аудитория — и тя му се усмихна няколко пъти. Голи сервитьорки обслужваха няколкото заети маси и Броуди си помисли, че всички са пълнолетни. Очевидно децата не се показваха.
На кушетките не седеше никой с изключение на някакъв млад тип и гола дама, която седеше в скута му и си беше сложила каубойската му шапка.
— Не мисля, че госпожица Тейлър би харесала това място — каза Броуди.
Луис се усмихна пресилено. Още се потеше.
Когато очите му привикнаха напълно към полумрака, Броуди забеляза двама едри типове на една маса в другия край на помещението. Бяха с черни тениски и характерните за РБД-200 червени барети и кърпи на ръцете. Като че ли гледаха към него и Луис, но после подновиха разговора си. Преди да се обърне, Броуди забеляза калашник, подпрян на кушетката до масата им. На това място сигурно имаше повече пистолети, отколкото хора, но калашникът беше изравнител.
Забеляза и четирима мъже с костюми. Вратовръзките им бяха разхлабени, а саката им бяха метнати на облегалките на столовете им. Пушеха пури и деляха бутилка ром. Един от тях потупа голия задник на една минаваща сервитьорка и всичките се разсмяха.
— Хора на режима — каза Луис.
Ясно. Изглеждаха еднакво навсякъде по света. Задниците на върха на хранителната верига. Всъщност тези четиримата бяха доста охранени за страна с оскъдни дажби. По-интересното беше, че се чувстваха като у дома си в „Кокошарника“, сякаш бяха негласни партньори в заведението — може би с онези от РБД-200. Е, помисли си Броуди, поне тази нощ тук нямаше да нахълта полиция.
Отпи от бирата си. Представи си как Кайл Мърсър внезапно се появява и мислено проигра няколко сценария. Да отиде да поговори с него, както беше правил няколко пъти с други бегълци на публични места? Да му каже да го последва доброволно и да го увери, че ще получи справедлив процес? Това работеше добре в Щатите, но не толкова в чужбина. А с бивш тип от Делта Форс сигурно не работеше никъде.
Най-доброто, което можеше да направи, ако види Мърсър, беше онова, което го беше посъветвал Домброски — да се омете бързо и тихо и да го издебне да излезе, за предпочитане пиян. Или най-малкото с изцедени телесни течности, което му напомни за Луис.
— Трябва да се изпикаеш, амиго.
