— Втора грешка.
— После се появих там с Луис…
— Трета грешка.
— Видях двама от бандата и четирима от режима, всичките въоръжени освен мен, така че…
— Така че реши да останеш. Ти си идиот.
Луис реши да защити Броуди.
— Той е много храбър, сеньора.
— Той е побъркан. Не го хвали — сгълча го Тейлър.
— Si, señora.
Броуди продължи:
— И така, както беше планът, Луис отиде в тоалетната… Помниш ли онази сцена от „Кръстникът“? Е, невинаги се получава.
— Очевидно не.
— От друга страна, успях да се сдобия с калашник…
— Как?
— По обичайния начин. Убих собственика му.
Тейлър помълча известно време.
— Ще ми разкажеш подробностите после. Сега само ми кажи защо мисията е изпълнена.
— Добре. С Луис намерихме готов да сътрудничи свидетел. Кармен, приятно момиче, знае английски и има много готини цици. Ударихме джакпота с нея. Оказа се, че Кармен е специалната дама на сеньор Кайл и веднъж му е правила компания в скривалището му в джунглата.
Тейлър го погледна, но не каза нищо.
Броуди ѝ разказа разговора си с Кармен и Тейлър не го прекъсна и не подложи на критика методите му на разпит — разбираше, че времето на Броуди е било ограничено и че Кармен, подобно на Ал Симпсън, не е очаквала, че някой ще поиска от нея да разказва подробно за пътуването си.
Когато Броуди приключи, Тейлър кимна.
— Информацията би трябвало да е достатъчна, за да може някой — някой екип — да го намери.
— Точно така — съгласи се Броуди. И добави: — Ние сме екипът.
Тя го погледна.
— Не. Не сме.
Броуди посочи към Луис на задната седалка.
— Ще го обсъдим по-късно.
— Сеньора, така и не успях да използвам тоалетната — каза Луис, който ги беше слушал. — Бихте ли спрели?
— Разбира се. — Тейлър намери подходящо място и отби от пътя. Остави двигателя да работи, но изгаси фаровете.
— Не бързай — каза Броуди на Луис, докато той слизаше от колата.
Двамата с Тейлър поседяха мълчаливо няколко секунди.
— Вече не става дума за задържане на беглец — каза накрая Тейлър. — Става въпрос за паравоенна операция, която е извън правомощията ни.
— Просто трябва да намерим беглеца. Ако го направим и ако преценим, че ще ни трябват повече ресурси, за да го задържим, ще извикаме помощ.
Тейлър не поиска уточнение каква точно помощ има предвид, а ако беше поискала, той нямаше какво да ѝ отговори. Намираха се във враждебна страна без никакви споразумения за сътрудничество със Съединените щати в областта на сигурността. Броуди обаче смяташе, че Уорли може би има някакви ресурси на разположение. А ако нямаше, Броуди щеше да направи онова, което бе правил винаги — да импровизира.
Тейлър обаче имаше по-добра идея.
— Имаме отряди на Специалните части в Колумбия.
Аха. Които гонеха партизани марксисти и наркокартели за колумбийското правителство.
— От ОКСО могат да пратят в джунглата отряд на Делта, който да задържи Мърсър.
Тейлър се приближаваше заплашително към логично решение.
— Това ще е много подобаващ тип правосъдие — продължи тя.
— Да. — Но Броуди искаше той да е онзи — с помощта на Маги Тейлър, разбира се — който да изправи Кайл Мърсър пред правосъдието. Не искаше някакъв и без това прехвален и обсипан със звезди отряд на Делта да обере цялата слава. Това си беше операция на ОКР. Собственото му его нямаше нищо общо с това, каза си той. Щеше да го направи за ОКР и за полковник Домброски, който щеше да си припише заслугите. Самият Броуди нямаше да възрази на похвална грамота или може би на публично признание, задето е открил и арестувал прословутия дезертьор Кайл Мърсър. Стига, разбира се, да запазеха лицето и гласа му в тайна.
— Броуди?
— Да. Добро мислене. Но двамата с теб трябва да намерим лагера преди да пратят екип. Няма да подам доклад на базата на разговор с проститутка и да очаквам, че Пентагонът ще се задейства заради него. Трябва да идем там и да намерим лагера.
Тейлър се замисли и кимна с неохота.
— Добре… Разбирам доводите ти.
— Браво. — Броуди се замисли за военния лагер на Мърсър. Беше интересно, но в никакъв случай изненадващо, че капитан Мърсър е решил да пресъздаде някаква версия на суровото военно обучение и може би дори приятелската атмосфера, които беше изоставил на афганистанската граница. Въпросът обаче беше защо? Капитан Мърсър можеше да му отговори, както и да му каже защо е дезертирал. Именно това си оставаше основният въпрос.
— Шансовете ни да открием лагера не са големи — каза Тейлър. — Горите и джунглите в южната част на Венецуела са огромни.
— Ще се водим от пътното разписание на Кармен.
— Доста се доверяваш на платеното свидетелстване на проститутка. Особено за човек, който не вярва, че началниците му са откровени с него.
— Стори ми се искрена.
— Предполагам, че ще разберем дали е била искрена. Да се обадим ли на шефа?
— Трябват ми поне две питиета, за да говоря с него.
— Броуди…
— По-късно. Трябва да помисля как да накарам Домброски да реши, че идеята да идем в джунглата и да търсим Мърсър е негова.
— Ти си манипулатор.
— Манипулирам началството, но съм напълно честен с равните и подчинените си.
Тя го погледна.
— Вярвам ти. Но все пак не е правилно да не споделяш информация с началника си.
