Дезертьорът полностью

— Това важи и в двете посоки.

Тейлър не отговори на подхвърлянето му.

— Трябва да се обадим на Уорли, защото държи пилота си в готовност. — Тя отвори жабката и му даде сателитния телефон.

— Да. — Броуди се подаде през прозореца и набра номера.

Както му беше обещано, полковникът вдигна незабавно.

— Уорли.

— Броуди.

— Все още жив?

— Съжалявам, че ви разочаровам.

— Трябва ли ви самолет?

— Тази вечер не.

Последва кратка пауза.

— Сигурен съм, че се е махнал от града — каза Уорли. — И вие трябва да направите същото.

— Ще се посъветвам с Куонтико по въпроса.

— Да, така трябва. Успяхте ли да разузнаете онзи публичен дом? Да влезете вътре? Какво стана?

— Ще ви кажа след като докладвам в Куонтико.

— Добре… но…

— А междувременно Луис очаква с нетърпение пътуването си до Америка. Визите за него и за семейството му ми трябват утре — добави Броуди. — Това не подлежи на обсъждане.

— Всичко подлежи на обсъждане. Когато ми разкажете, ще го обсъдим. Къде сте? И къде можем да се срещнем?

— Изгубих се в гората — отвърна Броуди. — Можем да се срещнем утре.

— Тази нощ.

Броуди пропусна думите му покрай ушите си.

— Вижте, тук е малко горещо. Така че трябва да се спотайваме известно време.

— В какъв смисъл горещо?

— Ами… за съжаление, когато влязохме в бардака, започна престрелка и…

— Престрелка?!

— Именно. И двама-трима от режима бяха надупчени, както и неколцина други и, нали се сещате, всички обвиняват за всичко американците, така че…

— Какво е станало, по дяволите? Да не сте убили някого? Какво…?

— Просто те уведомявам предварително, Брендан, ако случайно чуеш за станалото от някой ненадежден източник.

— За бога, човече, да не си убил някого?

— „Убил“ е грозна дума.

Броуди чу как Уорли си поема дълбоко дъх, след което каза с овладян глас:

— Унищожете фалшивите паспорти, сложете в куфарчето сателитния телефон, пистолетите и всичко останало, което ви дадох, и го оставете в сейфа в хотела ви. Някой ще дойде да го прибере през нощта или утре. — И добави: — Имаме уговорка с хотела.

— Добре. — Броуди обаче нямаше намерение да оставя нищо на Уорли. Особено пистолетите.

— Настоятелно ви съветвам вие и колегата ви да вземете първия полет, напускащ Каракас. Още тази нощ. Най-късно утре сутринта.

Броуди не мислеше, че някой от „Кокошарника“ би могъл да идентифицира него или Тейлър — всички, които можеха да го направят, бяха мъртви. Бардакът обаче имаше охранителна камера. Освен това бандитът, който беше подредил Луис, вероятно беше проверил личната му карта или я беше дал на някого преди Броуди да му види сметката. И може би някой знаеше номера на колата под наем. Полицията тук може и да не отговаряше съвсем на американските стандарти, но в СЕБИН сигурно имаше компетентни хора и беше напълно възможно те да бъдат мотивирани да открият кой е попилял хората на режима. Всички останали трупове бяха просто косвени жертви.

— Броуди?

— Ще се обадя в Куонтико и после пак ще се чуем.

— Тук аз съм авторитетът по въпросите…

— Вече говорихме за това. Не препятствайте разследване на престъпление.

— Вие сте станали престъпници.

— Интересно становище. Добре, ще се видим утре. Носете визите за семейството.

— Тази нощ. Среща в посолството.

— Връзката се разпада. Ало? Брендан?

— Да?

— Мисля, че сателитът е някъде над Китай. Ще се обадя по-късно. — Броуди затвори и метна телефона в жабката. — Човек изобщо не може да разчита на тези неща. — Обърна се към Тейлър. — Иска да напуснем страната колкото се може по-скоро.

— Това го чух.

— Освен това иска да се срещнем тази нощ в посолството.

— Това също го чух. А и защо не?

— Ще си помисля.

— Може все още да ни потрябва за нещо.

— Ще минем по този мост, когато стигнем до него.

— Освен ако вече не си го изгорил — отсече тя и добави: — Трябва да му се обадиш пак. Аз също мога да го направя.

— Той записва всичко, а аз казах достатъчно.

— Може би ще успее да ни помогне да стигнем до района, в който се намира Мърсър.

— Сами ще си уредим пътуването.

— Имам два въпроса, Броуди. Защо си се доверил на проститутката, която ти е дала тази информация? И доверяваш ли се на Брендан Уорли?

— Бил съм преебаван повече пъти от хора от разузнаването, отколкото от проститутки.

Тейлър нямаше с какво да му отговори и затова само каза:

— Трябва да продължим.

— Да.

Луис си беше свършил работата и се мотаеше зад колата и Броуди му даде знак, че може да се качи. Луис седна отзад и Тейлър излезе отново на пътя. Броуди ѝ показа къде да завие и продължиха по виещия се през хълмовете път към планините.

Броуди се обърна към Луис.

— Онзи от бандата взе ли някакъв твой документ?

— Si. Шофьорската ми книжка.

И тя щеше да бъде намерена при претърсването на трупа му. Луис беше трябвало да си я вземе, но явно изобщо не беше помислил за това.

— Утре сутринта веднага иди със семейството и паспортите ви в посолството и питай в консулството за господин Уорли, който ще се погрижи да ви издадат визи и ще ви качи в кола за летището. Ще летите до Вашингтон и там ще се обадиш на номер, който ще ти дам, и ще питаш за полковник Домброски. Той ще се погрижи за теб и семейството ти.

Луис помълча, после каза:

— Gracias.