— Това е благодарност за всичко, което направи за нас — добави Тейлър.
„И начин да те спасим от килиите на СЕБИН, където ще те изтезават, за да разберат какво се е случило в «Кокошарника»“ — помисли си Броуди. Когато оставяш след себе си трупове, оставяш кървава диря, която може да бъде проследена от всеки идиот. В това отношение Уорли беше прав — двамата с Тейлър трябваше да се махнат от Венецуела. Но… ами, бяха стигнали дотук и бяха надушили следата на Мърсър. А ловните кучета не изпускат следа.
Пътуваха мълчаливо няколко минути, после Тейлър излезе на магистралата, която щеше да ги отведе обратно на запад към града. Някои шофьори се позагледаха в колата им, но наоколо нямаше полиция или хора от Националната гвардия.
Броуди погледна през прозореца към черните планини от едната страна и тънещия в мрак град от другата. Бяха пристигнали тук с много несигурна следа, но както често се случва в криминалните разследвания, една следа води до друга. Точно затова се наричаха следи. И някъде там имаше истина, реалност, която съществува и която може да бъде разкрита, ако си упорит и ако имаш ум и кураж. Малко късмет също беше от полза, а Броуди вярваше, че колкото повече нарушаваш правилата, толкова повече ти се усмихва късметът. Случваше се обаче и да се изчерпи, ако нарушиш прекалено много правила. Както почти беше станало в „Кокошарника“. И ако с Тейлър тръгнеха да търсят Кайл Мърсър в джунглата, определено щяха да поставят на изпитание теорията му, че добрият късмет е продукт на нарушаването на лоши правила.
Но Кайл Мърсър беше именно там — в джунглата. Тя беше точно място за него — на границата на нищото, дълбоко в сърцето на мрака, който отговаряше на мрака в сърцето и душата му. Броуди и Тейлър трябваше да извлекат Кайл Мърсър на светло и пред съда, за да отговаря за престъпленията си. Но първо трябваше да се срещнат с него в мрака.
Магистралата беше почти пуста и колкото и да се беше забавлявал с калашника, Броуди реши, че това е добро място да се отърве от него. Избърса го добре с носната си кърпа, махна пълнителя, извади трите останали патрона и ги изхвърли през прозореца, след което хвърли и самите пълнители. Тейлър го погледна, докато той бързо разглобяваше автомата и изхвърляше частите му една по една. Каза на Луис да му даде беретата си и направи същото с нея.
— Чисти сме — заяви накрая. — Но се безпокоя, че някое дете ще намери една част, после другите, ще ги сглоби и ще иде да постъпи в някой колективо.
Нито Луис, нито Тейлър намериха това за смешно. Броуди предпочиташе да работи с хора, които споделяха черното му чувство за хумор, което го спохождаше след битка, но и този екип се беше справил добре, така че не се заяде.
— Този изход, сеньора — каза Луис.
Тейлър зави по изхода за Алтамира.
— Трябва да се отървем от колата на място, от което можем да стигнем пеша до хотела.
— Да — съгласи се Броуди. — Районът може да е опасен.
— И колата е цялата надупчена — напомни му Тейлър.
— Като всички други коли в Каракас.
Луис намери това за смешно и добави:
— Портиерът може и изобщо да не забележи.
— Това си го биваше — каза Броуди и се обърна към Тейлър. — Видях ли те да въртиш очи, или само ми се стори?
— Знаеш, че ги завъртях.
Продължиха бавно по тъмните улици на Алтамира, като се оглеждаха за място, където да зарежат мицубишито.
— Има една бензиностанция, която вече не работи… — предложи Луис. — Ако завиете натам.
Тейлър зави по една странична улица и видяха изоставената бензиностанция. Тейлър спря зад нея, изгаси двигателя и светлините и извади ключа. После се наведе и взе от жабката документите на колата и сателитния телефон.
Слязоха и Броуди огледа пораженията, които включваха дупки в предното и задното стъкло, както и шест-седем други.
— В Ирак ограждахме дупките по колите и хеликоптерите с жълт тебешир — каза той на Тейлър. — После ги свързвахме и търсехме разни изрази като „Мамка му“. Вие правехте ли го в Афганистан?
Тейлър го изгледа, но не отговори.
— Време е да станем сериозни — каза той. — Пъхни ключа обратно в запалването. Някой ще открадне колата преди слънцето да е изгряло, ще я закара в сервиз и преди обяд тя ще е отново на улицата, закърпена и пребоядисана.
Тейлър се поколеба, но Луис каза:
— Той е прав, сеньора.
Тейлър кимна и пъхна ключа в запалването.
— И освен това трябва да махнем номерата. — Броуди отвори багажника, извади гаечен ключ и свали табелите. После взе документите за наем от Тейлър, отиде от другата страна на сградата, намери канавка и пусна в нея номерата, след което накъса документите и се отърва и от тях. В курсовете на ОКР не те учеха как да прикриваш следите си, но след като десет години си гледал как го правят — или се опитват да го направят — престъпниците, няма как да не овладееш повечето трикове.
Докато се връщаше, мина покрай висок потъмнял пилон с логото на ПДВСА, което означаваше, че това е била държавна бензиностанция. Колонките бяха изчезнали, а сервизът и магазинът като че ли бяха обрани до шушка от всичко, което си е заслужавало да се вземе.
