Дезертьорът полностью

Припомни си видеозаписа на Кайл Мърсър като пленник на талибаните — несломен и непокорен. Припомни си и видеото, на което режеше талибански глави — с безумни очи и гневен. Гневен на армията. Това казваше нещо на Броуди. Не се отказваш от офицерския си пост, защото си дезертирал и си бил пленен от врага. Капитан Мърсър беше изпълнил задължението си според Кодекса за поведение да избяга. Така че ако си на мястото на Кайл Мърсър, ще намериш някоя американска част, ще се предадеш, ще молиш за прошка и предвид обстоятелствата ще имаш доста големи шансове да я получиш. Но капитан Мърсър не беше направил това. Той беше адски ядосан на нещо. И Броуди не се съмняваше, че Кайл Мърсър с готовност ще му разкаже, ако се срещнат — особено ако именно той държи насочено към Броуди оръжие, а не обратното. Така или иначе, Броуди щеше да получи отговора си, а Мърсър — своя момент на истината. И двамата щяха да останат щастливи и доволни. Но може би само един щеше да излезе жив от всичко това.

Броуди взе тоалетната вода за уста и се изжабурка. Може пък Маги Тейлър да решеше да го дари с целувка за храбростта му. А може би не.

Върна се в спалнята, намери чисто поло, облече го и отиде в дневната.

Тейлър седеше по турски на канапето, боса, по тениска и шорти, които разкриваха белезите по крака ѝ. Таблетът ѝ беше в скута ѝ, а на масичката пред нея беше разгъната голяма карта, за която Броуди предположи, че е на Венецуела. Тя направи справка с таблета, взе тънък флумастер и огради един район от картата. Очевидно планираше пътуването им в сърцето на мрака.

Броуди отиде при бара, забърка два рома с кола и ги занесе при канапето. Остави нейното питие до картата и седна; забеляза, че тя е оградила няколко места в южната част на страната, която беше почти изцяло покрита от гори и джунгли, ако можеше да се съди по цветовете. Откриването на бардак в двумилионен град не беше лесна задача. Откриването на скрит лагер в джунгла щеше да е истинско предизвикателство. Точно там военната подготовка и уменията да борави с карти щяха да са полезни.

— Откъде се сдоби с картата? — попита той.

Тейлър се откъсна от таблета и взе питието си.

— От магазина за сувенири. Безплатно към банския.

Броуди се усмихна и вдигна чашата си.

— За теб. Справи се отлично тази вечер.

„Целуни ме“.

Тя чукна леко чашата си с неговата и каза:

— Поставиш ли ме отново в подобна ситуация, махам се и те оставям да се оправяш сам.

Той погледна белезите на крака ѝ.

— Знаеш, че не го казваш сериозно.

— Пробвай.

— Винаги ще бъда до теб, Маги.

— Ако аз бях направила нещо толкова безумно като теб, не бих очаквала да си до мен.

— Не бях планирал нещата да се развият по този начин.

— Не беше планирал. Точка.

— Тогава идеята ми се видя добра. Да оставим това — предложи той и погледна картата. — Намери ли вече тайния лагер на Мърсър?

Тя не отговори, а посочи един от кръговете, които беше начертала.

— Това е Сиудад Боливар. Мястото, до което е летяла проститутката с Мърсър.

— Казва се Кармен.

— Погледни картата, ако обичаш.

Броуди погледна. Сиудад Боливар, който се намираше на южния бряг на река Ориноко, изглеждаше град с прилични размери. Южно от реката имаше огромна площ национални паркове и природни резервати, които стигаха до границата с Бразилия и амазонската джунгла. Населените места в тази част като че ли бяха съвсем малко.

— Южната половина на страната, от Ориноко нататък, е рядко населена — каза Тейлър. — Това е площ горе-долу с размерите на Калифорния — близо четиристотин хиляди квадратни километра много диви пущинаци.

— Капитан Мърсър е избрал доста добре.

— За щастие ти си получил някои насоки от свидетеля си.

— Късметът е резултат на усърдна работа.

Тя подмина коментара му и продължи:

— Според проучването ми всички тези национални паркове били създадени когато туризмът бил много развит. Сега той е почти мъртъв, а освен това има ограничения за пътуване из места като паркове и резервати.

— Защо?

— Властите твърдят, че е заради собствената ти безопасност поради крайно тежкия терен. Но най-вероятно има и други проблеми. Този район е прословут с трафика на наркотици и лабораториите за производство на кокаин.

— Може би Мърсър работи за някой наркокартел. Или е бил нает от противниците на режима.

— Всичко е възможно.

И може би генерал Гомес замисляше военен преврат срещу режима и затова двамата с Мърсър се бяха срещали в „Кокошарника“. В това имаше логика. Но също толкова логично беше Гомес да е лоялен на режима и да е наел лудия американски ренегат от Делта Форс и наемниците му да преследват противници на режима. И двете теории бяха еднакво валидни. Заключение: Венецуела е толкова прецакано място, че всичко е възможно.

— За да отидеш там, ти трябва разрешително и местен водач — продължи Тейлър.

— Кармен изобщо не спомена подобно нещо. Сигурен съм, че ще можем да заобиколим това изискване — каза Броуди.

— Сигурна съм, че си мислиш, че можеш. Работата е, че ако отидем там, ще се набиваме на очи.

— Набиваме се на очи и в Каракас. Аз се набивах на очи в „Кокошарника“. А ти навсякъде, защото изглеждаш чудесно.