— Упорито лайно, а?
— Сигурна съм, че е звънял и на теб.
— Телефонът ми е изключен.
— Искаш ли да му се обадя?
— Казах му, че ще му се обадя след като говоря с Домброски. Брендан не го бива в слушането.
— Може да дойде в хотела.
— Не приемаме посетители. — Броуди вдигна телефона на бара, обади се на рецепцията и каза, че той и госпожица Тейлър не желаят да приемат гости и телефонни обаждания. — Не сме на разположение — добави той, намеквайки, че се въргалят в леглото.
— Може да ни потрябва по-късно — каза Тейлър, след като той затвори.
— Единственото, за което ще ни помогне, е да напуснем страната.
— Трябва да ни предложи помощ, ако поискаме.
— Не искаме. И можеш да си сигурна, че вече е говорил с Домброски или с някой по-висшестоящ и е заявил, че двамата с теб сме се превърнали в опасност за себе си и за други хора и че трябва да се махаме бързо заради собствената ни безопасност, за доброто на мисията и тъй нататък.
Тейлър обмисли думите му.
— Смяташ ли, че ще бъдем изтеглени?
Броуди седна и се загледа в картата.
— Скот?
— Възможно е.
Тя кимна.
— Може пък Уорли да е прав. Може би след като ти… след случилото се току-що наистина да сме станали пречка за мисията.
— Може би. И точно затова трябва да станем незаменими. Имаме информация, с която не разполага никой друг, и трябва да използваме това в наша полза.
— Добре. Но ти трябва да ме увериш, че ако идем в тази джунгла — тя потупа картата, — единственото, което ще направим, е да проверим показанията на свидетелката ти. Няма да се опитваме да задържим Кайл Мърсър. Ще съберем информация и улики за лагера му и ще ги предадем на полковник Домброски, който ще предприеме съответните действия.
— Ясно.
— Мога ли да получа по-утвърдителен отговор?
— Разбира се. — Броуди отпи от рома. — Добре, значи Кармен е прекарала нощта в селото, за което смятаме, че е Кавак, а на сутринта се е качила на лодка и е пътувала нагоре по реката около час. Ако уменията ми да боравя с карти са добри, въпросната река, която няма име на тази карта, е приток на Ориноко, така че би трябвало да тече на северозапад и следователно лодката е плавала на югоизток… Да кажем, че се е движила със скорост седем, може би осем възела… И ако Кармен е права, че пътуването е продължило един час…
— Ако си с вързани очи, времето тече по-бавно.
— Това пък откъде го знаеш?
— От последния си приятел. По-важното е, че не е нужно да се качваме на лодка и да плаваме по реката. Отиваме до Кавак, проверяваме, може би разговаряме с някои местни…
— Ако тръгнем да питаме местните за гринго, който редовно каца на пистата и пътува с лодка нагоре по реката, най-вероятно ще имаме преживяване като онова в Петаре, а то не беше приятно.
— Добре, но…
— Ние сме екотуристи. Кларк и Сара Боуман, най-тъпите шибани пътешественици след Майкъл Рокфелер, който бил изяден от канибали в Нова Гвинея.
Тя кимна.
— Може да сме орнитолози. Наблюдатели на птици. Като бащата на Луис.
— Добра идея. Свали наръчник за орнитолози на таблета и да се опитаме да намерим бинокли, преди да потеглим.
— Добре, но няма да продължаваме нагоре по реката и да търсим лагера.
— Ще направим онова, което трябва да се направи, както се казва в девиза ни.
— Онова, което трябва да направим, е да се измъкнем живи и да докладваме в централата.
— Всички разузнавателни мисии се сблъскват с този проблем. Колко е достатъчно? Кога да продължиш напред и кога да се върнеш? Не знаеш, докато не се озовеш на място.
— Благодаря за споделената мъдрост.
— Ако искаш, мога да се върна още сега.
— Можеш да спреш да се съмняваш в отдадеността ми към мисията.
— Ти, госпожице Тейлър, преди малко каза, че ще се махнеш и…
— Запазвам си правото да мисля с главата си, когато ти мислиш с оная си работа.
Броуди се замисли над думите ѝ. Звучаха разумно.
— Добре… да продължим. — Той погледна картата. — Кармен каза, че са слезли на десния бряг, така че да кажем, че са пътували между единайсет и тринайсет километра нагоре по реката… после са вървели петнайсетина минути… — Той взе флумастера и начерта голям овал на десния бряг, който обхващаше около сто квадратни километра гъста джунгла. — Лагерът на Мърсър е някъде тук.
Тейлър погледна картата.
— Може би. Но твоите променливи са скоростта на лодката и продължителността на пътуването нагоре по реката — ако са пътували нагоре по реката.
— Явно имаш предразсъдъци към основния ми свидетел.
— Тя сигурно не може да направи разлика между задника и лакътя си. Колко ѝ плати?
— Шестстотин.
— За такива пари би ти наговорила какво ли не, само да ти хареса.
Броуди се усмихна и отново насочи вниманието си към картата.
— Освен това Кармен каза, че от лагера на Мърсър се виждала друга плоска планина. — Той се вгледа внимателно. — Тук има няколко тепуи, наречена Химанта Масив… а тук има няколко по-малки и без имена. Така че ако предположението ми за приблизителното местоположение на лагера е вярно, това отговаря на въпросните планини. Сигурен съм, че са се виждали от лагера.
