Дезертьорът полностью

Тейлър също се съсредоточи върху картата, като пресмяташе променливите скорост и време от вероятната отправна точка Кавак и особеностите на терена.

— Добре… Ако Кавак е правилното място, ако е пътувала нагоре по реката около час и ако ти си прав за скоростта на лодката, тогава имаме обща представа къде се намира лагерът.

— Записах се в курса за ориентиране в Бенинг — увери я Броуди.

— А мина ли го?

— Да. И което е по-важното, минах реалния тест в Ирак.

Тя го погледна.

— Имам пълна увереност в твоите умения. Онова, което ме тревожи, е преценката ти.

— Мен също.

Тейлър отново погледна картата.

— Добре… Разузнавателен дрон от Колумбия или от някой американски кораб може да открие лагера за няколко часа. — Тя погледна Броуди. — После отряд на Делта отива на място и го прибира.

— Ясно.

— Точно това трябва да кажем на полковник Домброски. И ще присъствам на това обаждане — натърти тя.

— Вече ти обещах.

— Добре. Тогава му звънни и да видим дали Уорли е говорил с него и дали ни изтеглят от случая.

— Добре, но ще възразя, че трябва да представим на Домброски и план за действие. Трябва да резервираме полет до Кавак.

Тейлър кимна, взе таблета, пусна търсене и намери международна чартърна компания на име „Ейпекс“, която твърдеше, че осъществява полети от летище „Франсиско де Миранда“ в Каракас.

Броуди си помисли, че ще е по-сигурно да използва сателитния телефон и да се обади до безплатния номер на уебсайта на „Ейпекс“, и излезе на балкона. Тейлър го последва.

Броуди набра и му вдигна жена с делови тон, която говореше като американка.

— „Ейпекс Интърнешънъл Чартър“. Говорите с Ан Мулър. С какво мога да ви помогна?

— Госпожице Мулър, казвам се Кларк Боуман и в момента съм в Каракас. Във Венецуела. Трябва ми чартърен полет от летище „Франсиско де Миранда“ до едно място на име Кавак, също във Венецуела, като трябва да замина колкото се може по-скоро.

— Да, сър. Какъв вид самолет ви трябва?

— Ами… съвсем мъничък.

— Колко съвсем мъничък?

— Кавак има съвсем мъничка писта, така че самолетът трябва да е достатъчно миниатюрен, за да кацне на нея.

— Да… Само да потърся Кавак в програмата. Бихте ли казали името буква по буква?

Броуди ѝ го каза и добави:

— Не става въпрос за Кавак в Полша.

— Да, сър. Казахте Венецуела… а, ето го. Да, пистата е наистина много малка. Четиристотин и осемдесет метра трева… без контролна кула… без светлини… без станция за зареждане…

— Само пистата е, госпожице Мулър. Може би с ветропоказател. Ако беше международно летище, нямаше да ви се обаждам и да поръчвам скакалец.

— Да, сър. Проверявам с какво разполагаме в Каракас… Оказва се, че имаме само един пилот, работещ на „Франсиско де Миранда“, който кара едномоторен самолет, шестместна „Чесна Стейшънеър“, но има достъп и до друга машина, която може да е по-подходяща за подобно кацане и излитане. Той ще прецени най-добре. Колко ще бъдат пътниците?

Броуди погледна Тейлър, която се беше загледала към града, но несъмнено слушаше разговора.

— Двама. — Освен ако не вземеха и Кармен. — Аз и жена ми, която е лека като перце. Като стана дума за това, ние сме орнитолози и наблюдаваме птици.

— Добре, това е… интересно… Ще имате ли нужда от обратен полет?

— Да, но не знаем кога точно. Или закъде.

Тейлър явно се досети какъв е бил въпросът.

— Връщаме се още същия ден — каза тя на Броуди.

— Извинете за момент, госпожице Мулър. — Броуди сложи ръка на микрофона. — Искам да прекарам нощта в Кавак, също като Кармен. Искам да направя възстановка на пътуването ѝ, да снимам, да видя как може да се намери лодка, колко бързо е течението на реката…

— Мисля, че можем да направим всичко това за един ден. Но… добре. Една нощ. И на сутринта си тръгваме. Никакви разходки с лодки по реката.

Броуди кимна и заговори в телефона:

— Ще отпътуваме на следващата сутрин. Обратно за Каракас. — Или по-скоро за Богота, Колумбия, макар че това не беше информация, която искаше да споделя с г-ца Мулър или с някой друг.

— В такъв случай пилотът ще пренощува на място. Въпреки че ще трябва да платите преспиването му, ще ви излезе по-евтино — обясни тя.

— Пилотът може да спи с жена ми.

— Сър?

— Шега на орнитолози. Добре, значи може да се направи?

— Трябва да се свържа с пилота и да проверя дали той и самолетът му са налични, преди да потвърдя резервацията.

Броуди се запита дали това не е същият пилот, който Кайл Мърсър е използвал за полета до Сиудад Боливар, или от там до Кавак.

— Един мой приятел е пътувал от Каракас до Кавак, като първо е летял до Сиудад Боливар, а после с по-малък самолет до Кавак. Защо му е било да го прави?

— Може да е взел редовен полет до Сиудад Боливар — отвърна г-ца Мулър. — И после да е продължил с частен самолет до Кавак, защото дотам няма пътнически полети.

— Но защо не е взел директен полет от Каракас, както искам да направя аз?

— Не зная.

— Е, аз зная. Опитвал се е да прикрие следите си.

— Сър?

— Просто си мисля на глас. Пилотът ви местен човек ли е?

— Не, сър. Американец. Капитан Джон Ф. Колинс. С разрешително от Федералната авиационна администрация, много опитен…