Дюн (Том трети) полностью

С все още силно изразена, но постепенно стихваща болка лицето на Дънкан започна бавно да се отпуска. Тялото му обаче продължаваше да трепери. Изглеждаше тъй, все едно, че то вибрира нейде далече, а стрелкащите се във всички посоки болки изпитва някой друг. В същия миг самият той беше тук, независимо къде (и кога) се бе озовал. Спомените му нямаше да бъдат впримчени. Внезапно се почувства извън настоящото си място и с прекалено младо тяло, непасващо с престоя му във времето преди битността на гола̀. Мятанията и гърчовете на съзнанието преминаха изцяло в собствената си вътрешна среда.

Инструкторите бяха казали: „Ще има наложени от гола̀та филтри върху спомените му, когато още не е бил такъв. Някои от оригиналните преживелици ще се върнат като приливна вълна. Други възпоминания ще дойдат обратно с по-бавен ход. Няма обаче да бъде хвърлена задържащата мрежа, докато той не си спомни мига на първоначалната си смърт.“

Белонда бе съобщила на Тег известните за фаталния момент подробности.

— Сардаукарите — пошепна Дънкан и се огледа, насочвайки погледа си към знаците и символите на Харконите, които заливаха не-сферата. — Елитните императорски военни части с харконски униформи.

Вълче озъбване разкриви внезапно устата му:

— И каква омраза ги е гонела!

Тег продължи безмълвното си наблюдение.

— Те ме убиха — каза момчето с равен, лишен от емоции глас, допълнително вледеняващ с категоричното си звучене; последва бясна тръпка, която разтърси цялото му тяло, сякаш за да спре досегашното леко треперене.

— Най-малко дузина от тях в онова тясно пространство — погледна право в Тег. — Един ме разсече от главата надолу сякаш с месарски сатър!

Спря за миг с конвулсивно свиващо се гърло, без да отмества очите си от башара, и запита:

— Успях ли да спечеля достатъчно време за бягството на Пол?

Кажи му истината за всичко, което иска да узнае.

— Да, той смогна да избяга.

Ето, стигнаха до момента, изискващ огромно напрежение на силите. Как тлейлаксианците се бяха сдобили с Айдаховите клетки? Тестовете на Сестринството потвърждаваха оригиналността им, но оставаше място и за съмнение. Тлейлаксианците бяха заложили нещо свое в настоящия гола̀. Следователно спомените му можеха да се окажат ценна следа.

— Харконите… — започна Дънкан, когато възпоминанията от кийпа попаднаха в мрежата: — О, да! — разтърси го злобен смях, след който отправи победен вик към отдавна починалия барон Владимир Харконен:

— Върнах ти го тъпкано, бароне! Направих го в името на всички, които ти унищожи!

— Спомняш ли си кийпа и нещата, научени от нас? — попита Тег.

Объркване с последвало го смръщване изтегли дълбоки гънки по челото на момчето. Емоционалното страдание се бореше с болките на плътта. Все пак кимна утвърдително в отговор на башарския въпрос. Имаше два живота — един, затворен в аксолотловите резервоари, и друг… Друг, който… Да, чувстваше се незавършен. Нещо неуловимо оставаше потиснато у него. Повторното разбуждане не бе приключило. Той се взря ядно в Тег. Имаше ли още? Наставникът му беше се показал безмилостен. Необходима бруталност ли бе това? Изискваше ли я пълното възстановяване?

— Аз… — Дънкан завъртя глава вляво и вдясно, подобно на ранен звяр пред наблюдаващия го отблизо ловец.

— Спомни ли си всичко? — настойчиво повтори башарът.

— Всичко ли? О, да. Припомням си Гамму, още когато беше Гайъди Прайм — онази пропита с масло и просмукана с кръв адска дупка на Империята! Да, наистина, башаре. Бях твой добър ученик. Командир на полк! — Той отново се изсмя, отхвърляйки назад главата си с жест на възрастен човек, странен за младото му тяло.

Тег долови в себе си внезапен прилив на дълбоко удовлетворение. Всичко бе станало съгласно предвижданията.

— Мразиш ли ме? — запита той.

— Да те мразя? Не казах ли, че ще ти бъда благодарен?

Дънкан рязко вдигна дланите си и ги загледа втренчено, след което сведе поглед надолу, към младежкото си тяло.

— Какво изкушение! — измърмори той.

После отпусна ръце и се вгледа внимателно в лицето на башара, проследявайки познатите черти.

— Атреиди.. Всички вие дяволски си приличате!

— Не всички — възрази Тег.

— Нямам предвид външното подобие, башар. — Погледът му леко се разфокусира, преди устните да изрекат: — Поисках да узная възрастта си.

След продължително мълчание добави:

— О, богове на бездната! Колко много време изтече!

Тег каза това, което му бе наредено да каже:

— Сестринството има нужда от теб.

— С несъзрялото ми тяло? Какво се очаква от мене?

— Наистина не зная, Дънкан. Тялото ти ще се развие до пълна зрялост, а предполагам, че и една света майка ще ти обясни някои неща.

— Лусила ли?