Мисълта му се носеше стремително в други краища с богато ухание и вкус на отново родените мигове; той пак почувства пламенното докосване на нещо могъщо, останало скрито в него. Каквото и да беше, в същността му бе втъкано насилие и то засягаше Лусила. Впечатката. Въображението му я представи мъртва и обляна в кръв.
Хората винаги търсят нещо повече от пряката проява на радост — онова по-дълбоко усещане, което се нарича щастие. Ето и една от загадките, с чиято помощ моделираме изпълнението на проектите си. Нещото, назовано повече, предполага увеличаване на силата му при онези, неможещи да му дадат име, или които (както е в повечето случаи) дори не подозират, че то съществува. Хората реагират най-вече несъзнателно на тази скрита мощ. Следователно трябва само да заявим, че обмисленото от нас нещо повече го има, да му дадем определение и да моделираме формата му, след което другите ще последват посоченото.
Смълчаният Уаф вървеше на двайсетина крачки пред тях; Одрейди и Шийена го следваха надолу по оградения с буренаци път покрай обширна площадка за съхраняване на подправка. Тримата бяха облечени с нови връхни дрехи за пустинята и блестящи влагосъхраняващи костюми. В сивата ограда от непластичен материал около площадката се бяха вплели стръкове трева и шушулки със семена, подобни на памуковите. Гледайки семенните кутийки, Одрейди ги оприличаваше на живота, опитващ се да превъзмогне грубата намеса на хората.
Зад тях се виждаше напечената от слънчевия светлик на ранния следобед грамада на сградите, израсли около Дар-ес-Балат. Горещият сух въздух изгаряше гърлото на светата майка при всяко по-дълбоко вдишване. Виеше ѝ се свят и тя се чувстваше някак неуютно в самата себе си. Мъчеше я жажда. На всяка крачка ѝ се струваше, че с труд пази равновесие, застанала на ръба на бездънна пропаст. Обстановката, създадена по нареждане на Тараза, можеше да се взриви всеки миг.
Три сили поддържаха равновесието, като в действителност не си помагаха една на друга, а бяха само взаимно обвързани със стимули, подлежащи на моментна промяна, което пък щеше да доведе до сриването на установения съюз. Военните, изпратени от Тараза, не ѝ донесоха увереност. Къде беше Тег? Къде се губеше Бурзмали? В същия порядък, къде ли беше и гола̀та? Досега вече трябваше да е тук. Защо ѝ бе наредено да забави нещата?
Днешното приключение със сигурност означаваше забавяне! Въпреки Таразината благословия Одрейди не можеше да избяга от мисълта, че не е изключено разходката в пустинята на червеите да се превърне в постоянно занимание. А и Уаф на всичкото отгоре! Ако той оживее, щеше ли да има нещо и за него?
Независимо от използването на най-добрите апарати за бързо зарастване на кости, с които разполагаше Сестринството, тлейлаксианецът се оплакваше от болки в ръцете там, където ги бе счупила комендантката. Не, всъщност не се оплакваше, а само подаваше информация. Сякаш бе приел крехкия съюз помежду им, включително и измененията, внесени от ракианската жреческа клика. Допълнителна увереност му вдъхваше фактът, че един от неговите лицетанцьори, приел образа на Туек, бе заел пейката на Върховния жрец. Уаф звучеше убедително, когато настояваше за „майки за разплод“ от Бене Гесерит, поради което и задържаше своя дял от направения пазарлък.
„Става дума за съвсем малко забавяне, докато Сестринството огледа и даде мнение за новия договор — обясняваше Одрейди. — Междувременно…“
Днес беше „междувременното“.
Тя свали от себе си товара на лошите предчувствия и постепенно навлезе в атмосферата на скорошното приключение. Беше истинско удоволствие да наблюдава поведението на тлейлаксианеца и особено реакцията му при срещата с Шийена — достатъчно ясно изразен страх, но много повече страхопочитание.
Одрейди погледна встрани към момичето, което послушно крачеше до нея. Там ли се криеха начините и средствата за реалното моделиране на събитията в цялостния проект на Бене Гесерит?
