Дюн (Том трети) полностью

Успешният пробив на Сестринството в действителността, скрита зад тлейлаксианците и тяхното поведение, я бе възхитил. Фанатичната „истинска вяра“ на Уаф допълваше облика си с всяка нова негова реакция. За старшата света майка беше достатъчно удовлетворение да изучава тлейлаксиански Майстор в окръжение от религиозно естество. Самото скърцане на песъчинките под стъпалата на Уаф предизвикваше поведенчески реакции които тя бе обучена да разпознава.

Редно беше да се досетим — мислеше Одрейди. Манипулационните похвати на собствената ни Мисионария Протектива трябваше да ни подскажат как тлейлаксианците са постъпвали винаги досега — затваряли са се в себе си и не са допускали никакво външно проникване през всичките бавно пропълзели хилядолетия.

Изглежда не бяха прекопирали структурата на Бене Гесерит. Каква друга сила би могла да е причината. Религията! Великата Вяра!

Освен ако не ползват гола̀-системата като разновидност на безсмъртието.

Тараза можеше да се окаже права. Прераждащите се тлейлаксиански Майстори не биха приличали на светите майки, защото не притежаваха Други Памети, а само лични възпоминания. Но за сметка на това — продължаващи!

Смайващо!

Одрейди погледна напред към гърба на Уаф. Бавно движение. Пасваше му напълно естествено. Спомни си, че той бе нарекъл Шийена с името „Аляма“. Още едно потвърждаващо лингвистично прозрение във Великата Вяра. Означаваше „Благословената“. Тлейлаксианците бяха съумели да запазят един древен език не само жив, но и без промени.

Дали Уаф разбираше, че единствено могъщи сили като религиите могат да го сторят?

Тилвит, ние държим корените на вашата идея фикс! Тя не се различава особено от създадените от нас. Знаем как да я раздвижим за постигане на собствените си цели.

В съзнанието на Одрейди се бе запечатило посланието на Тараза: „Тлейлаксианският план е прозрачен — Надмощие. Вселената на човеците трябва да се превърне в тлейлаксиански свят. Но подобна цел не може да се постигне без помощ от страна на Разпръскването. Следователно…“

Разумните доводи на старшата света майка не подлежаха на оспорване. Съгласи се дори опозицията от дълбоката схизма, заплашваща да разцепи Сестринството. Ала мисълта за огромните човешки маси в Разпръскването, чийто несметен брой нарастваше експоненциално поради чувството на самотно отчаяние у Одрейди. Колко малко сме, сравнени с тях. Шийена се наведе и взе някакъв камък. Огледа го за миг и го запрати към оградата, проточила се покрай тях. Камъчето премина през отворите на мрежата, без да я докосне.

Светата майка изведнъж се почувства неспокойна, Шумът от стъпките им по пясъка, навяван по рядко използвания път, ѝ се стори прекомерно висок. Източеното тяло на естакадата, минаваща над пръстеновидния канат и рова с вода около Дар-ес-Балат, се намираше на не повече от двеста крачки пред тях.

— Света майко, правя го по твое нареждане — заговори Шийена. — Все още обаче не знам защо.

Защото е тежкото изпитание, на което подлагаме Уаф, а посредством него моделираме новата форма на света на Тлейлакс!

— Просто за демонстрация — отвърна Одрейди. Беше вярно и макар и да не съдържаше цялата истина, можеше да послужи.

Момичето вървеше с наведена глава и внимателно следеше с поглед мястото на всяка своя стъпка.

Така ли приближава всеки път към Шейтан! — запита се комендантката. — Замислена и сдържана, както сега! Долови слаб звук от плясък високо зад себе си. Наблюдаващите орнитоптери пристигаха. Щяха да бъдат на нужното разстояние, много очи трябваше да станат свидетели на показната демонстрация.

— Ще танцувам — каза Шийена. — Обикновено идва някой от големите.

Одрейди долови ускоряването на пулса си. Дали „големият“ щеше да се подчини на момичето в присъствието на двамата ѝ спътници? Истинска самоубийствена лудост! Но трябваше да го изпълнят така, както гласяха заповедите на Тараза.