Дюн (Том трети) полностью

— Спускаме се в долината. Следвай ме отблизо. Повтаряй точно онова, което правя аз. Нищо друго.

Дънкан влезе в крачка след водача си. Скоро бяха под покрива на дърветата. По някое време през нощния траверс гола̀та си бе дал сметка, че вече започва да приема своето място в плановете на другите. Съзнанието му бе овладяно от ново, непознато за него търпение, съчетано с упорство. А имаше и вълнуващо очакване, пришпорвано от любопитство. Каква бе вселената, появила се след времената на Атреидите? Гамму. В какво странно място се бе превърнала Гайъди Прайм! Нещата се разкриваха бавно, но отчетливо, и всяко от тях предоставяше перспектива за научаването на нови факти. Вече чувстваше как започват да се оформят заложените някога модели. Помисли, че някой ден ще остане само един от тях и тогава ще може да разбере защо са го призовали обратно от смъртта. Да, ставаше дума за отваряне на врати — помисли. Отваряш една и попадаш на място, където има други. Избираш някоя и оглеждаш открилото се зад нея. Понякога си принуден да опиташ с всички, но колкото повече от тях си отворил, толкова по-сигурен ставаш за онези, дето трябва да предпочетеш следващия път. И накрая една врата се отваря към място, което познаваш. Тогава си казваш: „Да, това обяснява нещата.“

— Преследвачите идват — прекъсна мислите му Тормза. — Сега сме животни, които хрупат листа. — Пресегна се към затулящ го храст и скърши малък клон.

Дънкан направи същото.

На разсъмване Тег излезе от прикритието на дърветата покрай главния път. Представляваше равна и широка магистрала — добре трамбована, поддържана и почиствана от буренак. Според него имаше място за десет платна — както за моторен, така и за пеши транспорт. Сега пешият трафик преобладаваше.

Беше отърсил прахта от дрехите си и повторно бе проверил дали няма някакъв отличителен знак по тях. Сивата му коса сигурно бе поразбъркана, защото нямаше гребен. Приглади я с пръсти.

Трафикът по пътя се бе проточил на много километри през долината по посока на Исаи. Утрото беше безоблачно, с лек насрещен вятър, поел към морето далече зад града.

През нощта бе успял да установи деликатно равновесие с току-що придобитите си усещания, по-точно — с новото си по същество съзнание. Пред втория му визуален център пробягваха непознати досега неща: сведения за случващото се около него, преди то още да е станало, както и усещане за мястото, където трябва да стъпи, преди да е направил следващата крачка. Сякаш вече бе запънат спусъкът на реакцията, която щеше да го изстреля в действие с размити очертания на движенията, към които тялото му не се бе приспособило. Не можеше да намери друго разумно обяснение. Имаше усещането, че пристъпва предпазливо по острието на бръснач.

Колкото и да се опитваше, не бе успял да прецени какво бе станало с него в действителост под въздействието на Т-сондата. Беше ли подобно на преживяваното от света майка при агония с подправката? Не долавяше у себе си струпване на Други Памети. Не вярваше, че сестрите могат да извършат нещата, които бе направил той. Двойното виждане, подсказващо му какво да очаква от всеки жест в обсега на неговите сетива, приличаше на нов вид истина.

Учителите на ментата Тег го бяха убеждавали, че съществува форма на изживяване на реалността, неподвластна на доказване по пътя на подреждането на обичайните житейски факти. Тя обитавала легендите и поезията например и често пъти се движела обратно на желанията.

„Най-трудното нещо за ментата е просто да я приеме“ — повтаряха му до втръсване те.

Башарът се бе отнасял скептично към думите им по този въпрос, но сега бе принуден да признае грешката си. Т-сондата го бе прехвърлила през прага на нова реалност.

Не знаеше защо бе избрал именно този момент, за да излезе от мястото, където се бе скрил; може би движението на човешкия поток му се бе сторило подходящо.

По-голямата част от пешия трафик включваше градинари с кошове зеленчуци и плодове за пазара. Кошовете ги следваха, носени от евтини суспенсорни устройства. Мисълта за храна предизвика остри спазми по цялото му тяло, но засега бе принуден да не им обръща внимание. По време на дългата служба на Бене Гесерит бе събрал опит от обстановката на по-примитивни планети, така че тукашната гледка не се различаваше за него особено много от други подобни, където фермерите водеха натоварени животни. Движението пешком го порази със странната си смесица от древност и съвремие — хората крачат, а продукцията им се носи зад тях от обикновени, но все пак технологично усъвършенствани приспособления. С изключение на суспенсорите сцената почти с нищо не се отличаваше от извършваното от човечеството в най-дълбока древност. Товарното животно си е товарно животно, дори когато слиза от поточната линия на иксиански завод.