Райдън кимна отсечено и се приближи до стола на Дери с напрегнато изражение. Показалецът му описа странен знак във въздуха, докато бавно изговаряше думите на древно заклинание. Езикът беше напълно непознат за Дери. Внезапно избухна пламък, сякаш самият въздух лумна като нажежен метал. Разнесе се миризма на разтопено олово.
После Дери зърна за част от секундата ужасния образ на някакво адско създание: цветовете му се преливаха от зелено до ръждиво кафяво, кошмарната паст нададе писък и прещрака с гълголещ звук. Назъбените пипала се протегнаха към очите му с някакво лакомо нетърпение, все по-близо и по-близо…
Дери изкрещя и затвори очи като се дърпаше истерично в стола, защото усещаше киселия дъх на чудовището в лицето си. Миризмата на олово го задушаваше, а оглушителният рев разкъсваше мозъка му.
После всичко изчезна, настъпи мъртва тишина и хладен полъх докосна страните му; разбра, че кошмарът е свършил. Отвори очи и видя, че Уенсит и Райдън го гледат със задоволство. Сребристият блясък в очите на Райдън бе примесен със сянката на неизказана и мрачна сила. Дери си пое дъх на пресекулки и се вторачи в тях с неподправен ужас. Уенсит изглеждаше раздразнен, но все пак се усмихна на Райдън и му кимна леко.
— Благодаря ти, Райдън.
— За мен бе удоволствие, сир.
Дери преглътна мъчително, но реши да не проговаря, за де не издаде треперенето на гласа си. Страхът още гризеше мозъка му. Мина му през ум, че няма да го подхвърлят за храна на нещото, докато не разберат какво знае, но тази мисъл не го успокои. Постепенно успокои дишането си, но звънът в главата му не спря.
— Е, приятелче — гласът на Уенсит отново бе мек като коприна — да нахраним ли карадота с теб? Или ще ни послужиш за нещо по-добро? Останах с впечатлението, че нашият домашен любимец не ти се понрави, въпреки че той те хареса много.
Дери отново преглътна усещайки надигналото се гадене. Уенсит се изхили.
— Не искаш карадот? А ти какво ще кажеш, Райдън?
Гласът на Райдън бе едновременно угоднически и студен:
— Мисля, че можем да намерим нещо по-добро за него, Ваше Величество. И на мен това забавление ми допада, но нека не забравяме, че Шон лорд Дери е все пак син на граф, човек с благородно потекло. Може би не заслужава участ като тази, не сте ли съгласен?
— Но зверчето направо се влюби в него — Уенсит се усмихна, когато Дери потръпна в стола — И все пак си прав, живият Шон лорд Дери ще ми е много по-нужен от мъртвия. Макар че той самият вероятно би предпочел второто преди нощта да е свършила.
Уенсит кръстоса ръце и се усмихна снизходително на Дери.
— Сега, миличък, ще ни разкажеш всичко, което знаеш за силата на Келсън — военна и магическа. А после искам да науча всичко за този твой Морган.
Гневът заля Дери като разтопено желязо, сините му очи светнаха с презрение.
— Никога! Няма да предам…
— Достатъчно! — Дери не можа да преодолее заповедта, която Уенсит вложи в гласа си. Погледът му се прикова в този на магьосника, очите му бяха станали като течни сапфири. После Дери взе да се върти като в някой кошмар и в отчаянието си стисна очи, за да избяга от ужаса. Разбра, но без да знае как, че Уенсит се опитваше да разчете мислите му. Докосването на този чужд ум бе непоносимо.
Осмели се да отвори очи и видя, че Уенсит се отдръпва с лека изненада. Изгледа го с подозрение, след което се насочи към кожения сандък в другия край на помещението. Отвори капака и доста време ровичка из него докато намери онова, което търсеше. Когато се обърна, Дери видя, че държи в ръка прозрачна стъкленица пълна с бяла блещукаща течност. Уенсит отсипа малко от течността и я смеси с няколко капки от друго безцветно вещество в глинен съд. Новополучената смес доби искрящо червен цвят, като някаква светеща кръв. Уенсит я пресипа в стъклена чаша и се запъти обратно към пленника като продължаваше да разклаща течността в ръката си.
— Жалко е, че не се съгласи да си сътрудничим, приятелче — рече Уенсит навеждайки се към него — Нямам друг избор. Добре са те защитили, този твой Морган и неговият принц. Но уви, онези, които са получили защитата на дерини, са обвързани със същите заклинания, както и тези, които са родени дерини, уви за теб, в този случай. Това тук ще премахне цялата ти защита.
Гърлото на Дери бе пресъхнало, но все пак успя да прошепне:
— Какво е това?
— А, любопитството ти още е живо? Няма да научиш кой знае колко от онова, което ще ти кажа, пък и защо ли ти е. Мерашата се намира доста лесно, а останалото… — Уенсит се ухили, когато забеляза, че Дери стисна зъби — Чувал си значи за мераша? Е, няма значение. Райдън, дръж му главата.
Дери извъртя рязко глава, за да попречи на другия дерини, но закъсня. Ръцете на Райдън го стегнаха в желязна хватка, врата му се схвана от усилието да се освободи. Райдън знаеше къде са нервните центрове и ги натисна рязко. Устата на Дери се отвори безпомощно като на бебе.
