— Ще бъде зачетено. Но предайте на Негово Величество, че ако не възнамерява да търси помирение с Църквата и да предаде под наша юрисдикция двамата дерини, които закриля, преговорите няма да са му от полза. Волята ни по тези въпроси е непреклонна.
— Така и ще му предам, милорд — поклони се Конал. След това обърна коня си и препусна към своя лагер. Бялото знаме плющеше зад гърба му. Уорън и Лорис гледаха след него докато стигна до облечената в червено фигура, заобиколена от пълководците на неприятеля. Лорис захапа юмрука си, преди да се обърне към Уорън.
— Не ми харесва това. Изобщо не ми се нрави. Най-добре ще е да изпратиш лейтенантите си между войниците, да не би да се готви предателство. Боя се, че вече не вярвам на краля ни.
В същото време Келсън наблюдаваше странния контраст образуван от виолетовата мантия на епископа и бунтовническото сиво, застанали един до друг на крепостната стена. Когато получи отговора, изпратен по парламентьора му, кралят въздъхна и свали шлема си. Пришпори коня и се спусна надолу към крепостта, последван от Морган и Кардиъл. Знаменосецът яздеше пред тримата. Бледата светлина на залеза играеше по доспехите им.
Келсън си помисли, че златният кралски лъв изглежда особено красив в тази светлина. Наметалото на Морган искреше в светло зелено, а Кардиъл бе взел епископския си жезъл вместо копие. Пред тях братовчед му Конал развяваше бялото знаме сякаш бе кралски флаг. Гарвановочерната му глава бе гордо вдигната. Когато приближиха до стената, Келсън зърна за миг Лорис и се почувства странно неловко, щом улови погледа на Уорън.
Иззад бойниците надничаха много лица и безброй погледи следяха движението на малкия му ескорт. Келсън си пое дъх и си наложи да се успокои. Светският водач на Гуинид бе изправен срещу духовния водач на страната.
— Сърдечен е поздравът ми към вас, Архиепископе. Благодаря ви за готовността да преговаряме.
Лорис се наведе леко напред.
— Щом Кралят е дошъл да търси опрощение, кой свещеник може да му откаже?
— Опрощение ли, архиепископе? — Келсън погледна косо към Кардиъл и отново насочи вниманието си към Лорис. — Не съм дошъл да си играя с думите, Ваша Светлост. Просто искам да изчистим разногласията си и да сме отново единни за благото на Гуинид. Стоим на прага на гражданска война, и трябва да я спрем, сега, преди да ни връхлети северното зло.
Лорис скръсти ръце и вирна гордо брадичка.
— Радост ще е за мен да решим разногласията си, Ваше Величество, но все пак ще помоля да ми обясните защо дружите с еретици и предатели. Та нали именно това стои в основата на противоречията помежду ни? И същото това сега язди до вас.
Кардиъл се изкашля и излезе крачка напред с коня си.
— Милорд! Аз и братята ми во Христе приехме искреното покаяние на херцог Аларик и братовчед му Маклейн. Те получиха опрощение и бяха приети обратно в лоното на църквата. Това е напълно достатъчно за нас.
— Това е абсурдно — заяви Лорис. — Морган и Маклейн бяха отлъчени от пълния състав на Курията на Гуинид. Ти и твоите бунтовни съратници също подкрепихте това решение.
Лорис хвърли гневен поглед към епископските знамена сред кралския стан и махна презрително с ръка, преди да продължи:
— И вие смятате, че сте отменили решението на цялата Курия, вие, които сте едва седмина? Дума не може да става за такова нещо.
— Осем сме, Ваша Светлост, не седем. И всички признахме грешката си. С цялата си убеденост подкрепяме херцога на Коруин и отец Маклейн, както и Негово Величество и всички негови верни поданици.
Лорис се извърна настрани с презрение.
— Това е нелепо. Не можете да отмените решението на Курията. Защо ли изобщо ви слушам? Трябва да сте се побъркали.
— Тогава чуйте краля си, архиепископе! — изрече Келсън с присвити очи. — И друго имаме да обсъдим с вас, а именно действията на вашия сподвижник и съюзник Уорън. Повече от шест месеца е безчинствал из Коруин, преследвал е васалите ми, унищожавал е посевите и открито е призовавал народа на бунт срещу мен.
— Не и срещу вас, Ваше Величество — намеси се Уорън. — Срещу дерините.
— А не съм ли и аз наполовина дерини? — отвърна Келсън — Ако си срещу тях, значи си и срещу мен.
Сивите очи на Уорън гледаха хладно към Келсън.
— Жалко е, че имате деринска кръв, Ваше Величество; но вие сте наш крал и не можем да се бунтуваме срещу вас. Тръгнали сме на кръстоносен поход срещу истинските дерини, като този до вас. Не подобава да се съюзявате с него, Ваше Величество.
— Значи упрекваш краля си? — прекъсна го Келсън. — Уорън, нямам време да обсъждам въпроса за дерините с теб. Уенсит от Торънт нахлува в страната ни. А той е зъл, зъл дори и без деринската си кръв. Гражданската война, започната от теб и архиепископът е най-добрия подарък, който Гуинид може да поднесе на Уенсит.
Лорис тръсна глава гневно в знак на протест:
— Ние нямаме нищо общо с Уенсит от Торънт, Ваше Величество. Не ни обвинявайте за това. А аз не ще направя компромис с волята Божия, дори заради волята на краля.
