— Тогава ме изслушай като законен крал, поставен от Бога. Ти собственоръчно ме помаза с миро по време на коронацията ми и сложи короната на главата ми; и това, което стори като служител на Бога, не може да бъде развалено от човешки ръце.
— Следователно, с дадената ми чрез тебе самия власт, произтичаща от Бога, ти нареждам да сложиш оръжие и да предадеш този град на законния му владетел. По-късно, когато имаме достатъчно време, ще обсъдим разногласията си по въпроса с дерините.
Зад Лорис се разнесе недоволно мърморене и прелатът поклати глава.
— Признавам властта ви, Ваше Величество, но с прискърбие трябва да ви уведомя, че не ще се подчиня. Не мога да ви предам града. Освен това ще ви посъветвам бързо да се изтеглите към стана си, преди някой от хората ми да се поддаде на гнева си и да опетни ръцете си с кралска кръв. Защото, макар и да съм решил да се противопоставя, не ща да съм виновен за смъртта ви.
Келсън не помръдна от мястото си с безмълвен поглед, вперен в архиепископа. Гневът го задушаваше. После обърна коня си и препусна обратно. Пътниците му се движеха непосредствено зад него, като същевременно следяха някой своеволен стрелец да не пусне стрела в гърба им, както ги бе предупредил Лорис. Едва, когато се озоваха в лагера, Келсън спря и си позволи да заговори. Изглежда не забелязваше останалите си генерали, които се тълпяха наоколо, за да научат какво е станало.
— Е, Морган? Какво трябваше да кажа на този нагъл духовник? — Келсън запокити шлема си към един от пажовете. — Кажи ми, Защитнико на краля, говори де! Какво би трябвало да му кажа? Този простак се осмели да ме заплашва с цялата си наглост.
— Успокой се, принце — отвърна тихо Морган. Конят на Келсън цвилеше и се дърпаше в отговор на яростта на господаря си и Морган го хвана за юздите, за да го успокои. — Извинете ни, господа, моля ви. Няма причини за тревога. Нигел, ти и нашите благородни епископи можете да продължите с укрепяването на лагера, ако не възразявате. Дънкан, най-добре ще е да дойдете с Арилан и Кардиъл при нас. Негово Величество се нуждае от съвета ни.
— Не съм дете, Морган — измърмори Келсън. Издърпа юздите от ръката му и го изгледа сърдито. — Ще ти бъда признателен, ако не се държиш с мен по този начин.
— Но моя суверен сигурно ще се вслуша в думите на верните си съветници — Морган приближи коня си до този на Келсън и заедно се насочиха към кралската палатка. — Дънкан, ти познаваш добре защитните укрепления на Корът, нали?
— Разбира се — съгласи се Дънкан като схвана, че Морган иска да отклони вниманието на останалите от Келсън. — Принце, Аларик вероятно има някакъв план.
Келсън позволи да го отведат настрана. Войниците вече бяха издигнали палатката му и се бяха разпръснали. Когато отново погледна към Морган, гневът му явно бе утихнал.
— Съжалявам. Не исках да правя сцени — призна той тихо. — Само дето Лорис ме вбеси. Наистина ли имаш план?
Морган кимна с глава, по устните му заигра лека усмивка.
— Да, имам — той се огледа наоколо и после скочи от коня като подкани останалите да го последват. Влязоха заедно в кралската палатка и насядаха около масата. Само Морган остана прав, с ръце опрени на хълбоците.
— Все още нищо не можем да предприемем. Нужно ни е прикритието на тъмнината, както и време да се подготвим. Но щом се спусне нощта, ето какво предлагам…
Ето моя служител, когото подкрепям, моят избраник, в когото благоволи душата ми.
Тази нощ ветровитата равнина на Корът бе осветена от хиляди стражеви огньове, хиляди очи вперени в обсадения град. Пред палатката на Келсън стояха вързани пет коня, чиито копита бяха увити в парцали. Синът на Нигел, Конал, ги пазеше. Неговата задача бе да върне конете обратно, след като онези, които ги яздеха стигнеха до целта си. Младежът се загърна с черно наметало и уви токовете на ботушите си с плат, за да не тропат. Входът на палатката се отметна встрани и оттам излезе баща му, последван от Морган, Дънкан и краля, заедно с двамата епископи.
— Разбираш ли какво трябва да направиш, в случай че се провалим, чичо? — попита Келсън.
— Разбирам — отвърна мрачно Нигел.
— Също и ти, епископ Арилан — продължи младият крал — Зная, че мога да разчитам на тебе.
— Съмнявам се дали ще ви бъда от полза, Ваше Величество — усмихна се леко Арилан. — Планът изглежда разумен, но в случай на нужда, знаете как да се свържете с мен.
— Ще се молим да не се налага такова нещо — отвърна Келсън. После кралят се спусна на едно коляно, а Морган и Дънкан го последваха. След кратко колебание Конал и Кардиъл също коленичиха.
— Бог да бъде с всички ви, мой принце — благослови ги Арилан. — In nomine Patris, et Filii, et Spiritus Sanctus. Amen.
После мъжете се изправиха и възседнаха конете си. Пръв потегли Морган, след него Дънкан. Арилан направи знак на Кардиъл да се наведе към него.
