— Не могат да чуят, милорд. Стаята е доста добре изолирана. Ще им отворя.
Едва успя да натисне дръжката и в стаята влетя един от сержантите на Уорън.
— Командире, командире, трябва ни помощ! — извика задъхано той още преди да коленичи пред Уорън. Хората ми трупаха камъни на северната стена, когато цялата купчина се срина.
Уорън се сепна при новината и попита:
— Има ли пострадали?
— Да, сър: Оуен Матисън. Всички други успяха да избягат навреме, но Оуен се спъна и — сега и двата му крака са премазани!
Четирима войника внесоха Оуен и го положиха в краката на Уорън. Сержантът се обърна разтреперан към него и прошепна:
— Помогнете му, сър. Ако искате, можете да го спасите.
Четиримата отстъпиха назад и Уорън кимна леко като им направи знак да го пренесат върху леглото в противоположния край на помещението. Мъжете изпълниха бързо заповедта и после се оттеглиха. Уорън нареди на Маркъс да затвори вратата и пристъпи към леглото. На лицето му се изписа искрено състрадание към пострадалия.
Оуен бе едър и силен мъж, но това не му бе помогнало, когато камъните са се свлекли върху му. От кръста нагоре по нищо не изглеждаше да е пострадал, но краката му бяха смазани и извити под най-невероятен ъгъл. Уорън махна на Маркъс да премести по-близо свещника и положи ръка на челото на Оуен. Мъжът дойде на себе си и простена от болка.
— Чуваш ли ме, Оуен?
Очите на ранения трепнаха и се спряха на Уорън. С усилие успя да прошепне:
— Прости ми, господарю. Трябваше да внимавам повече.
Уорън огледа травмата и отново насочи вниманието си към лицето му.
— Много ли те боли, Оуен?
Онзи кимна и преглътна с усилие, явно му бе трудно да говори. Уорън се взря в очите му и разбра, че човекът с мъка остава в съзнание. Изправи се и протегна ръка към Пол.
— Дай си камата.
Уорън пое оръжието и забеляза, че очите на Оуен се разширяват от страх. Раненият дори направи опит да се изправи, но Уорън го натисна леко към леглото.
— Спокойно, синко. Няма да те ампутирам. Ще си загубиш само панталоните, но нищо друго.
Човекът се отпусна, а Уорън хвана единият от напоените с кръв крачоли и внимателно го разпори до горе. Оуен изкрещя при докосването и припадна. Вторият крачол бе разпорен по същия начин. Краката приличаха по-скоро на някакви окървавени чукани, отколкото на крайници.
Уорън захвърли ножа и заразглежда нараняванията. После се обърна към Маркъс и Пол и ги помоли да му помогнат да намести костите. Когато приключиха, той постоя за миг със събрани ръце и се обърна към останалите.
— Жестоки са раните му. Ако не се погрижим веднага за него, няма да оживее. Никога по-рано не съм лекувал подобно нещо. Помолете се с мен, приятели! Това ще е нужно, даже и ако Бог без друго е решил да спаси този мъж.
Пол, Маркъс и сержантът паднаха на колене като по команда и се втренчиха в Уорън със страхопочитание. Той остана прав дълго време преди да продума с поглед вперен в краката на пострадалия.
— In nomine Pairis, et Filii, et Spiriius Sancti, Amen. Oremus.
Още докато говореше, около главата на Уорън започна да се оформя светъл ореол. Гласът му бе приглушен, така че Морган не успя да чуе думите, но светлината около главата му се виждаше съвсем ясно, когато водачът на бунтовниците протегна ръце и докосна краката на пострадалия.
И всички видяха как ужасните рани се затварят една след друга под дланите му. После Уорън замълча и вдигна леко краката на ранения. Бяха здрави, все едно че никога не са били премазвани от каменната лавина.
— Per Ipsum, et cum Ipsum, et in Ipso est tibi Deo Pairi omnipotenti in imitate Spiritus Sancti, omnis honor et gloria. Per omnia saecula saeculorum. Amen.
Думите на Уорън още звучаха в стаята, когато Оуен отвори очи и приседна. Взря се с изумление в краката си и ги заопипва, а другите скочиха на крака. Уорън го погледна за миг и го прекръсти с думите:
— Слава да е на Бога! Чудото бе станало.
Морган вече бе изготвил плана си. Прошепна няколко думи на Дънкан и Келсън, преди да погледне отново през шпионката. В същото време Дънкан изтегли меча си и изчезна в тъмнината. Морган се обърна към Кардиъл.
— Сега ще влезем, Ваша Светлост. Следвайте ме. Те сами подготвиха сцената за нашето появяване и ми се ще да се възползвам от създадената атмосфера. Съгласен ли сте?
Кардиъл кимна тържествено.
— Келсън?
— Готов.
Уорън и хората му още стояха около Оуен, когато откъм камината зад гърба им се чу странен шум. Само Пол бе обърнат с лице в тази посока и се вцепени с широко отворени очи.
— Господарю!
При този вик Уорън и останалите се извърнаха и видяха как лявата стена се отмества встрани и в стаята влизат някакви хора. Даже и в слабата светлина на камината успяха да разпознаят лицето на младия крал, но когато до него се появи златната коса на Морган, всички застинаха в изумление и ужас. Зад тях стоеше още един човек, чиято сива коса блестеше със стоманен блясък, но Уорън не го позна. Отворът в стената се скри с глухо триене.
