Елитът на Дерините полностью

Уорън се заозърта като хванат в капан, а хората му се спуснаха към вратата, но там ги посрещна Дънкан с гол меч в ръка. Не изглеждаше враждебно настроен, но позата му издаваше пълна непоколебимост. Уорън се втренчи в Дънкан, за миг пред очите му изплува спомена от последната му среща с младия дерини, който стоеше така гордо пред него сега. С видимо усилие си наложи да овладее паниката, след което се обърна към своя отколешен враг и краля си.

— Нареди на хората си да се предадат, Уорън. Аз поемам властта — каза Келсън.

— Не мога да допусна това, Ваше Величество — кафявите очи на Уорън срещнаха тези на краля без никакъв страх. — Пол, повикай стражата.

— Не се приближавай до вратата, Пол — изрева Келсън преди онзи да е направил и крачка.

Лейтенантът се закова като чу името си произнесено от самия крал и погледна към Уорън въпросително. Зад вратата, където стоеше Дънкан, още мъждукаше зеленикаво сияние. Едно леко помръдване с меча и колебанията на Пол бяха окончателно разсеяни.

Уорън не пропусна да забележи страха изписан върху лицето на подчинения му. Морган го следеше с безизразен поглед. Най-сетне въздъхна и сведе очи.

— Е, загубихме, приятели — изрече уморено Уорън. — Хвърлете оръжията и отстъпете. Не можем да противостоим на деринското магьосничество само със стомана.

— Но, командире — възрази един от мъжете.

— Достатъчно, Джеймс — Уорън отново срещна погледа на Келсън — Знаем каква е участта на онези, които тръгват срещу краля си и се провалят. Поне ти и аз, и останалите ще знаем, че сме се били за Господа. А ти, кралю, скъпо ще платиш за кръвта ни в идещия свят.

Четиримата, скупчени зад гърба му, явно не бяха във възторг от идеята, но се подчиниха и разкопчаха коланите и ножниците си. Единствено дрънченето на стомана се смесваше с пукота на огъня в камината, но макар и невъоръжени, бунтовниците гледаха краля си предизвикателно.

Келсън си отбеляза мислено това, преди да направи знак на Дънкан да събере оръжието. Морган кимна леко към ниското кресло до камината и кралят се отпусна в него като прибра краищата на наметалото си с привичен жест. Дънкан отстъпи назад, а Морган застана непосредствено зад креслото. Наблюдателят оставаше с впечатлението, че присъства на официална аудиенция при монарха. Само Кардиъл остана полускрит в сенките в срещуположния край на помещението. Очевидно и хората на Уорън усетиха промяната в ситуацията и нервно очакваха какво ще каже младия крал.

— Ние не искаме живота ти, Уорън, нито този на хората ти — рече Келсън, подчертавайки множественото число в обръщението си. — Желаем само верността ви към короната от този момент нататък, или ако не верността, то поне вашата добра воля да изслушате онова, което имаме да ви кажем в следващите минути.

— Не дължа вярност на дерински крал — изсъска Уорън — Нито пък признавам вече кралския ви произход. Вие, дерините, сте много смели, когато сте обградени от магиите си.

— Така ли? — повдигна учудено вежда Келсън. — Ние пък случайно си спомнихме как веднъж хванахте по подобен начин нашия генерал Морган, като дори не му предоставихте човешкото право да се защити. Явно и човеците имат склонността да налагат насила волята си, а не само дерините, не мислите ли?

— Не ще общувам с онези, които са предали душите си на магията — процеди Уорън и вирна брадичка.

Морган с мъка се въздържа да не се усмихне.

— Не ли? Чудно тогава как успяваш да общуваш със себе си, Уорън? Дарът на изцелението също е вид магия.

— Магия? — Уорън се наежи и се извърна към Морган — Богохулстваш! Как се осмеляваш да сравняваш дара на Божието милосърдие с гнусните си, еретически сили?! Господ, да, нашият Бог е изцелител. А вие не сте достойни дори да дишате въздуха, който Той е сътворил!

— Не ще дам присъда за това кой е достоен да диша — отвърна Морган. — Все пак кажи ми, как разбираш ти дара на изцелението?

— Изцелението? — Уорън премигна и хвърли бърз поглед към съратниците си, за да разбере дали усещат накъде бие Морган. — Та нали в Светото Писание се казва, че Господ е лекувал болните и недъгавите, както и апостолите му след Него. Дори и ти би трябвало да го знаеш.

Морган кимна.

— Ами какво ще кажете за това, Ваше Преосвещенство, епископ Кардиъл, прав ли е Уорън?

Кардиъл, който до момента предпочиташе да не се показва, пристъпи стреснато напред като чу името си. Пламъците играеха върху епископския му пръстен и той докосна разсеяно дървеното си разпятие, преди да се обърне към водача на бунтовниците.

— Винаги съм вярвал в това, че Господ и учениците му са лекували болните и сакатите — съгласи се без колебание той.

— Отлично — кимна Морган и се обърна към Уорън — Значи и двамата сте съгласни, че изцелението иде право от Господа, и е Негов дар?

— Да — рече Кардиъл.

— Несъмнено — потвърди и Уорън.

— Значи и твоята сила да лекуваш, Уорън, и тя също е дар от Бога, нали?

— Моята сила…

Келсън кръстоса отегчено крака и въздъхна.