— Хайде, Уорън, не увъртай. Знаем, че можеш да изцеряваш. С очите си видяхме преди малко. И със сигурност знаем, че тази пролет в Кингслейк си излекувал друг човек. Ще отречеш ли?
— Аз разбира се, че не — отвърна Уорън и почервеня леко. — Щом Бог ме е избрал за свое оръдие, кой съм аз, та да се противя на святата Му воля?
— Така е — рече Морган и вдигна ръка, за да му обърнат внимание — И ти твърдиш, че изцелението е дар от Бога.
— Да.
— И че само онези, които са с Божията милост, могат да лекуват?
— Да.
— Нека допуснем тогава, че и дерините могат да носят изцерение? — попита тихо Морган.
— Дерините?!
— И аз съм лекувал, Уорън. А ти разбира се няма да отречеш, че съм дерини. Можем ли тогава да твърдим, че дарът на изцелението също е в силите на дерините?
— В силите на дерините?
Хората на Уорън стояха като зашеметени, а самият той бе по-бял от сняг, само втораченият му поглед загатваше, че в него е останала частица живот. Войниците взеха боязливо да си шушукат като избягваха да гледат застиналото лице на водача си. Внезапно Уорън се олюля и се подпря на ръката на един от мъжете зад него. Сетне успя да възстанови равновесието си и погледна невярващо Морган, но всички усетиха, че във водача на бунта не е останало нищо бунтовно.
— Ти си луд! — прошепна той, когато възвърна способността си да говори — Злото на дерините е размътило ума ти. Вие не можете да изцерявате!
— Със собствените си ръце излекувах Шон лорд Дери миналата есен, когато получи смъртоносна рана от ножа на един наемен убиец в Ретмут — каза тихо Морган. — По-късно в катедралата изцерих собствените си рани. Истината казвам, Уорън, макар и да не мога да обясня как го направих. И хора, и дерини са били лекувани от мен.
— Невъзможно е — измърмори Уорън по-скоро на себе си. — Не може да бъде. Дерините са дяволска семка, тъй са ни учили винаги.
Морган замислено погледна ноктите си, преди да заговори:
— Зная. Понякога и на мен самия така ми се е струвало, особено като си спомням гоненията срещу расата ми. Но и мен са ме учили, че изцерението идва от Бога. А щом мога да лекувам с ръцете си, значи може би… — Бог си служи и с мен, колкото и да съм Му безполезен за друго.
— Не, лъжеш — поклати глава Уорън. — Лъжеш, и се опитваш и мен да оплетеш с лъжите си!
Морган въздъхна и погледна към Келсън, Кардиъл и Дънкан, който върна меча в ножницата и се усмихна странно. После пристъпи напред и освободи вратата. Уорън и хората му се дръпнаха подозрително назад хвърляйки погледи към отворената врата.
— Аларик не лъже — рече Дънкан. — И ако бъдете така любезни да ме изслушате, вместо да мислите как да избягате, може би ще успея да ви го докажа.
Думите му очевидно привлякоха вниманието им, а Уорън го изгледа с подозрение.
— Да не би да искаш да ни демонстрираш как ще излекува някой пред очите ни? — попита Уорън.
— Точно това ви предлагам — отвърна Дънкан със същата странна усмивка.
Морган трепна, а Кардиъл стисна здраво разпятието. Келсън с нищо не издаде тревогата си, но и той никога не бе наблюдавал Морган да изцерява. Бунтовниците обаче го гледаха с нескрито любопитство.
— Е, Уорън?
— Но — кого ще изцери?
Дънкан се усмихна.
— Ето какво предлагам. Уорън, ти не искаш да говориш с нас, докато Морган не те убеди, че казва истината. А ти, Аларик, от своя страна не можеш да го убедиш, без да има кого да излекуваш. Поради това, един от нас трябва да се остави да го наранят леко, за да можеш да покажеш целителната си сила върху него. И тъй като предложението е мое, аз ще бъда доброволец за демонстрацията.
— Какво? — сащиса се Келсън.
— И дума не може да става — заяви Морган.
— Дънкан, не бива да правиш това! — додаде едновременно с него Кардиъл.
Уорън и хората му само ги слушаха с израз на пълно недоверие.
— Защо не? — попита ги Дънкан. — Да не би да имате по-добра идея? Не мисля, че имаме друг избор. Оставаме в задънена улица, ако не успеем да ги убедим. А и не е необходимо да се изкормите за показно. Една драскотина е достатъчно доказателство. Какво ще кажеш, Уорън? Това ще те убеди ли?
— Аз… — Уорън не намери думи да завърши.
— И кой предлагаш да те „одраска“ при това положение — попита Морган с явно неодобрение в сивите си очи.
— Ти, или Келсън, все тая — отвърна Дънкан като се стремеше да не издава притеснението си.
Кардиъл поклати глава непоколебимо.
— Не мога да позволя това. Ти си свещеник, Дънкан. Един свещеник не може да…
— Знаете, че в момента съм лишен от сан, Ваше Преосвещенство. И съм длъжен да сторя това, което трябва да сторя.
След кратко колебание изтегли камата и я подаде с дръжката към тримата.
— Хайде. Един от вас да го направи и да приключваме по-бързо, докато не съм се отказал.
— Не! — прекъсна го Уорън. Направи крачка напред и впери гневен поглед в тях.
— Някакви възражения ли имаш? — попита спокойно Келсън.
Уорън махна нервно с ръка и закрачи из стаята, като клатеше ядно глава.
