Болката остана някъде назад. Отвори рязко очите си и ги прикова в тези на Аларик. В един миг умовете им се срещнаха и връзката помежду им стана по-здрава от най-силното ръкостискане.
После и двамата затвориха очи като по команда и Дънкан чу в главата си странен напев, който идваше от дълбините на самото му същество. Връзката помежду им стана неразрушима, и покоя, който му носеше бе като вечност. Някаква огромна призрачна ръка го докосна и той почувства нечие трето присъствие над тях, което никога по-рано не бе усещал. После болката изчезна и кръвта спря. Дънкан отвори очи и видя Аларик все така надвесен над него, връзката помежду им се разпадаше. Привдигна се леко и изви глава да погледне рамото си. Морган вдигна изцапаните си с кръв ръце и се усмихна. Раната я нямаше!
Блед белег очертаваше контурите й, но дори и той се различаваше все по-трудно. Огромното количество кръв, което загуби се бе изпарило почти без следа. Вдигна лявата си ръка без всякакво усилие и едва тогава се обърна за пръв път към останалите. Уорън стоеше най-близо — бял като платно и вцепенен от изумление. Келсън и Кардиъл стояха непосредствено зад него, а малко по-встрани бяха хората на Уорън. Дънкан се усмихна уморено и сведе глава.
— Благодаря ти, Аларик — прошепна той.
Морган отвърна на усмивката му и го повдигна да седне.
— Е, Уорън, приемаш ли това, което видя? Трябва да признаеш, че Бог е дал дара на изцерението не само на теб, но и на дерините.
Уорън успя да се откъсне от вцепенението си и поклати глава.
— Не може да бъде. Дерините не могат да лекуват. А ти как лекуваш? Значи това е част от силата ти. И аз, който също мога да лекувам…
Изведнъж се сепна, като осъзна до какъв извод го водят разсъжденията му и пребледня още повече, ако това изобщо бе възможно. Морган забеляза реакцията му и разбра, че е постигнал поне част от целта си. Помогна на Дънкан да се изправи и се обърна към Уорън с усмивка.
— Да, трябва да приемеш и тази възможност, Уорън — каза меко той. — Ако ти го бях казал преди, просто нямаше да ме изслушаш. Сега може би ще си малко по-обективен. Ние смятаме, че ти също си дерини.
— Това не е възможно — прошепна Уорън зашеметено. — Няма как да съм. Нали съм мразил дерините през целия си живот? И знам, че измежду предците ми няма дерини. Невъзможно е.
— Всъщност е напълно възможно — намеси се предпазливо Келсън. — Мнозина от нас до края на живота си не подозират, че са такива, докато не се случи нещо съвсем неочаквано, което да им отвори очите. Може би си чувал как майка ми разбра за деринския си произход? А никой не е допускал, че Джихана Гуинидска има нещо общо с дерините. Тя ги мразеше от дъното на душата си, Уорън, може би дори повече от теб.
— Но как — как може някой да разбере със сигурност? — попита тихо Уорън. — Как да зная дали съм дерини?
Морган се усмихна.
— Джихана разбра като използва сили, които не знаеше, че притежава, но за това я принудиха обстоятелствата. От друга страна има хора, чиито необичайни сили не могат да се обяснят с дерински произход. Единственият сигурен начин е да се прочете съзнанието на другия. Мога да го направя за теб, стига да искаш.
— Да се прочете съзнанието?
— Трябва просто да се отпуснеш и да не мислиш за нищо, а аз ще вляза в ума ти с моя. Не мога да ти обясня как разбирам дали си дерини, щом се свържа с теб, но го разбирам със сигурност. Повярвай ми, че имам тази способност. Ще ми позволиш ли да го направя?
— Да… да влезеш в ума ми? Аз… — Уорън погледна безпомощно към Кардиъл като неволно призна епископската му власт по този начин. — Това позволено ли е, Ваша Светлост? Аз… аз не съм сигурен как да постъпя в такъв случай. Дайте ми съвет, моля ви.
— Вярвам на Морган — рече тихо Кардиъл. — Не зная как го прави, но съм сигурен, че казва истината. И макар и да не съм се докосвал до ума му, смятам, че намеренията му са благородни. Ти трябва да видиш недоразумението, което ни изправи едни срещу други, и да се присъединиш към нас. Гуинид трябва да е единен, за да се вдигне срещу Уенсит от Торънт. Ти със сигурност разбираш това.
— Но да позволя на Морган… — Гласът му трепна, когато се обърна към младия генерал.
— Споделям тревогата ти по този въпрос. Чувствата ми към теб все още носят спомена за враждата ни. Но никой друг, освен мен не може да изпълни тази задача. Келсън има дарбата, но му липсва опита, който аз имам. А се боя, че успя да изтощиш Дънкан докрай с раната, която му нанесе. Предстои ни да направим нещо, изискващо много енергия и не мога да позволя на Дънкан да поеме този риск. Той е изчерпан. Нямаш друг избор, освен мен, стига разбира се да искаш да научиш истината за себе си.
Уорън сведе поглед към краката си и замълча, преди да се обърне към хората си.
— Истината ми кажете — прошепна той — Вярвате ли, че съм дерини? Пол? Оуен?
Пол погледна останалите и пристъпи колебливо напред.
— Аз… аз ще говоря от името на всички ни, милорд, и… що се отнася до нас — ние не знаем какво да мислим.
— Но какво да направя? — изплака жално Уорън.
Пол си размени поглед с мъжете зад него и рече:
