— Трябва да научите истината, милорд. Може би сме сбъркали по отношение на дерините. Ако и вие сте такъв, то значи не цялата им раса е зла. Ще ви следваме до Ада и обратно, ако трябва, но… трябва да знаете истината.
Раменете на Уорън увиснаха. Усети, че е загубил и се обърна към Морган с думите:
— Изглежда се налага да приема предложението ти. Последователите ми трябва да знаят кой съм, и признавам, че и аз искам да разбера. Какво трябва да направя?
Морган подаде ризата на Дънкан и обърна стола към камината.
— Не мисли, че си загубил, Уорън — рече той и направи знак на останалите да се отдръпнат, спомняйки си последния път, когато отвори съзнанието си за друг човек. — Просто ще споделим един с друг умовете си, ще работим заедно. Винаги можеш да скъсаш връзката помежду ни, ако се уплашиш и не искаш да продължаваме. Обещавам ти, че няма да посегна на свободната ти воля. Седни тук, ако обичаш.
Уорън преглътна тежко и приседна на ръба на стола с лице към огъня. Морган мина зад него и сложи ръце на рамената му, за да го издърпа да се настани по удобно. Сетне заговори. Гласът му бе тих и успокояващ в осветената от пламъците стая.
— Отпусни се, Уорън. Облегни се и гледай огъня. В това, което ще направим, почти не се използва магия. Отпусни се и гледай огъня. Насочи вниманието си върху докосването на ръцете ми и гласа ми. Нищо не може да те нарани, Уорън, обещавам ти. Отпусни се и ме последвай. Само пламъците се движат покрай нас. Следвай ме.
Гласът на Морган се носеше като песен, утихваше и се люшкаше заедно с огъня. Уорън се отпусна. Отслаби натиска на ръцете си върху раменете му и човекът не трепна. Това бе добър знак. Уорън бавно потъваше в магията на напевния глас и Морган се концентрира върху грифона, който носеше — това бе първата фаза от четенето на едно съзнание. Разшири сетивната си мрежа около Уорън и усети, че човекът е в стадия на лек транс, дишаше дълбоко и очите му почти се затваряха.
Морган внимателно обви слепоочията му с дланите си и пристъпи към директния контакт. Уорън не се възпротиви при първия досег със съзнанието му и Аларик въздъхна облекчено. Наведе се над него и загледа лицето му. Уорън спеше. Проникна в ума му без усилие.
Пет минути по-късно Морган се обърна към Келсън и Дънкан. Очите му ги гледаха сякаш от огромно разстояние.
— Колко е красива подредбата на съзнанието му под плесента на омразата към дерините — прошепна Морган — но съм почти сигурен, че не е дерини. Бихте ли потвърдили?
Келсън и Дънкан се приближиха безмълвно към Уорън и докоснаха челото му едновременно. Миг по-късно се отдръпнаха назад.
— Прав беше. Не е дерини — прошепна Дънкан.
— И все пак умее да изцелява — учуди се Келсън. — Освен това има дарбата да убеждава другите. От всички таланти на дерините тези двата са най-полезни за човек като него, които твърди, че има божествена мисия на земята.
Морган кимна и отново се взря в лицето на Уорън.
— Прав си. Но аз все пак ще му разкрия част от истинската същност на дерините, за да има какво да противопостави на наслоените си предубеждения срещу нас. После ще го събудя.
Отново притвори очи и докосна раменете на Уорън. Онзи трепна и се взря в Морган с учудване.
— Значи… не съм дерини — въздъхна той с изражение на страхопочитание. — Колко странно разочарование изпитвам поради това. Нямах представа, че…
— Но сега разбираш всичко, нали? — попита Морган уморено.
— Просто не знам как съм могъл да бъда така предубеден към вас. И дали наистина Бог ме е избрал за нещо?
— Силата ти иде от другаде, не е свързана с дерините — каза тихо Дънкан. — Може би Бог наистина те е избрал, но погрешно си изтълкувал волята Му за тебе.
Уорън погледна стреснато Дънкан и осъзна, че редом с него е и Келсън, който го изучаваше мрачно. През ума му мина, че не трябва да седи в присъствието на краля и се изправи бързо.
— Ваше Величество, простете ми. Всичко, което ви казах по-рано, всичко що сторих против вас през последните месеци, колко много съм ви огорчил!
— Искам само да си ми верен — рече просто Келсън — Помогни ни да убедим архиепископите в това, което току-що узна, за да тръгнем заедно срещу Уенсит. Ако направиш това, то ще простя на теб и съратниците ти всичко, което сторихте. Нужна ми е помощта ти, Уорън.
— С радост ще ви я дам, Ваше Величество — рече Уорън и падна на колене пред Келсън.
Хората му го последваха с готовност.
Келсън докосна леко рамото му и им направи знак да станат.
— Благодаря ви, господа, но нямаме време за церемонии. Уорън, най-добре ще е да решим как най-бързо да разпространим новината за настъпилата с теб промяна. Какво предлагаш?
Уорън се замисли за миг и кимна.
