Елитът на Дерините полностью

— Да, имам идея, Ваше Величество. Често съм имал видения за опасности, които предстоят да се случат. Хората ми вярваха на тези видения. Така ще постъпя и сега, ще им кажа, че през нощта ме е посетил ангел и ми е наредил да бъда верен на краля си, за да не падне Гуинид. По-късно ще имаме време да им разкрием цялата истина. Междувременно мълвата ще се разпространи и сутринта ще е по-лесно да обявим присъствието ви в замъка, а това ще е най-силният коз срещу архиепископите. Съгласен ли сте с това?

— Морган? — попита Келсън.

— Уорън, имаш усет за хубава интрига — усмихна се Аларик. — Ще могат ли хората ти да се заемат със задачата веднага?

Бунтовникът кимна.

— Отлично. Когато приключите, ще се срещнем в кулата горе. Междувременно бих искал да се посъветвам с неколцина от офицерите ми. Вярвам, че мога да ги открия в тъмницата долу?

— Уви, прав сте. Там са — призна Уорън.

— Няма значение. Ще ида да ги отключа. Нека се срещнем горе след два часа.

— По-добре след три — намеси се Пол де Джендъс.

Морган сви рамене.

— Късно е. Трябва да побързате. След два часа ще ви чакаме. Съгласни?

Призори нямаше ни един в Корът, който да не бе узнал за чудните видения, споходили лорд Уорън през нощта. Всъщност, защитниците на крепостта се състояха в основната си част от хора на Уорън, които бяха фанатично предани на вожда си, но промяната в отношението му към дерините ги озадачи. От друга страна войските на архиепископите бяха малобройни и новото положение ги поставяше с вързани ръце. В ранните часове на утрото неколцина от тях допуснаха грешката да се усъмнят в истинността на чутото и се опитаха да попречат на хората на Уорън. Опитът им обаче приключи в тъмниците на Корът, където верните последователи на Уорън ги затвориха.

Така първите слънчеви лъчи свариха архиепископите Лорис и Кориган, заедно с още половин дузина съратници, в параклиса на херцога, за да отслужат утринната литургия, или по-право да обсъдят тревожните вести от изминалата нощ. Видението на Уорън не зарадва никой от тях, а действителните му последствия бяха направо немислими.

— Продължавам да твърдя, че това е някаква нелепост — говореше Лорис. — Уорън прекалява с историите си. Какви видения може да има в такъв момент? Това е нещо нечувано!

Прелатите се бяха скупчили в единия край на параклиса, а Лорис се разхождаше нервно пред тях. Бръчките на старостта бяха болезнено ясни върху лицето на Кориган и той седеше оклюмал на ниското столче встрани от останалите като по този начин показваше, че отстъпва по сан единствено на Лорис. Другите — Де Лейси, Креода от Карбъри, Карстън от Меара, Ифър и двама отпътуващите епископи, Морис и Конлан, ги гледаха с нескрита тревога. Вратата на параклиса бе залостена отвътре. Конлан, един от по-младите, прочисти гърлото си.

— Твърдите, че е нещо нечувано, но според мен нещата отиват на зле. Изглежда, че Уорън е склонен да приеме компромис спрямо дерините. Ами ако реши да подкрепи краля?

— Точно така — съгласи се Ифър. — Чух, че той дори обмисля подобна стъпка. С армията обсаждаща стените ни, това е много сериозна заплаха за нас.

Лорис ги изгледа ядосано и излая:

— Няма да посмее. Освен това хората на Уорън трудно ще си променят възгледите за една нощ.

— Може би не — прекъсна го Креода. Гласът на стария епископ бе дрезгав и стържещ. — Може би не, но тази сутрин става нещо странно. Не го ли усещате? Половината от личната ми охрана не се появи тази сутрин. И стражата по стените е сменена.

— Хм, едва ли има някой да знае какво точно е било видението на Уорън — обади се отново Лорис.

— Не е точно така — каза Де Лейси. — Един от помощниците ми тази сутрин научил от стражите, че Уорън е видял ангел.

— Ангел?

— Нелепост някаква! — възмути се Лорис.

Де Лейси сви рамене.

— Така поне ми каза. Ангел с огнен ореол дошъл при Уорън през нощта и го предупредил да внимава какво върши.

— По дяволите, това вече е прекалено! — избухна Лорис — Не може просто да сънува нещо си и да хвърли на вятъра целия ни труд. Какво си мисли, че предст…

Внезапно на вратата се потропа и всички млъкнаха. Тропането се повтори и погледите се обърнаха към Лорис. Конлан стана като по команда и се отправи към вратата на параклиса.

— Кой е?

Настъпи кратка пауза.

— Уорън е. Какво значи това? Защо сте се заключили?

Конлан погледна въпросително към Лорис и отмести тежкото резе, след което се дръпна встрани пред Уорън и лейтенантите му, съпроводени от цял взвод войници. Един от тях побутна Конлан към останалите епископи.

— Какво означава всичко това? — попита Лорис с цялото достойнство на духовния си сан.

Уорън се поклони леко с тържествено изражение.

— Добро утро, Ваше Високопреосвещенство — изрече сковано той. — Вярвам, че вие и останалите епископи прекарахте спокойно нощта.

— Стига предисловия, Уорън — прекъсна го Лорис. — Защо прекъсна утринните ни задължения с въоръжените си мъже? Те не трябва да прекрачват прага на Господния дом.