— Такива действия понякога са наложителни, Архиепископе — отговори спокойно Уорън. — Дойдох да ви помоля да отмените отлъчването от църквата.
— С въоръжени хора? — започна гневно Лорис.
— Чуйте ме, Архиепископе. Желая да отмените отлъчването на Аларик Морган, Дънкан Маклейн и краля, както и на целия Коруин.
— Какво? Да не си се побъркал?
— Не съм, Архиепископе. Но със сигурност ще се ядосам, ако не приемете искането ми.
При това Лорис зяпна и от устата му излезе пяна.
— Това… това е лудост! Конлан, повикай стражата. Няма да се подчиним на подобно…
— Пол, залости вратата — изрева Уорън преди Лорис да е довършил изречението си. — А вие, архиепископе, млъкнете и слушайте. Ваше Величество, бихте ли се намесили?
Прелатите ахнаха при думите на Уорън, защото вратичката до олтара се отвори и оттам излезе Келсън, загърнат в червена мантия. Следваха го Дънкан, Кардиъл, Морган и неколцина от офицерите му. Гарвановата коса на краля бе увенчана със златен обръч. Морган бе облечен с една от родовите си мантии, златния грифон блестеше над сребристия плат. Дънкан бе целия в черно — тежка сребърна брошка изобразяваше герба на рода Маклейн. Кардиъл също бе в черно, но по ръба на дрехата му искряха изящни сребърни ивици. На главата си носеше красива сребърна митра.
Впечатлението предизвикано от появата им моментално се изписа върху лицата на прелатите. Неколцина се прекръстиха боязливо. Конлан и Кориган видимо пребледняха и дори Лорис занемя в яростта си.
После хората на Уорън паднаха на едно коляно пред краля. Келсън бавно се извърна към застиналите епископи и направи знак на войниците да станат. Сетне прекоси параклиса заедно с придружителите си и застана редом с Уорън. Епископите се отдръпнаха уплашено назад. Едва тогава благоволи да обърне персонално внимание на Лорис.
— Е, архиепископе, нима сте забравили клетвата си за вярност към нас? — сивите студени очи го гледаха презрително изпод златния обръч.
Лорис събираше с усилие останките от достойнството си.
— При всичкото ми уважение към вас, сир, вие сте отлъчен.
Този факт ви лишава от прерогативите, които вашето рождение заявява като неотменими. За нас, вие сте мъртъв.
— Ама аз не съм, архиепископе — рече Келсън. — Нито пък Морган, нито отец Маклейн, нито останалите, които анатемосахте поради някакво си недоразумение. Дори Уорън признава властта ни сега.
— Уорън е предател! — изстреля Лорис. — Измамили сте го с деринските ви шашми. Излъгали сте го.
— Напротив — прекъсна го Келсън. — Уорън е верен поданик. Той разбра грешката си и се отказа от предишните си убеждения и доброволно се присъедини към нас. Инцидентът в Свети Торин, върху който изглежда се гради цялото ви обвинение, сега е приключен. Ако продължавате да отстоявате неподчинението си въз основа на този единствен случай, то стигаме до извода, че то се основава на нещо по-сериозно, което ви кара да се бунтувате срещу краля си. Не Уорън е предателя тук. Той вече не се сражава срещу мен.
— Направили сте му нещо! — кресна Лорис и го посочи с пръст. — Използвали сте злокобната си сила да извратите ума му. Той не би се променил така, ако не бяхте вие.
Морган пристъпи напред и погледна заплашително Лорис.
— Не забравяй на кого говориш, архиепископе — изрече той с копринен глас. — Дори кралското търпение може да се изчерпа.
— Брей! — Лорис погледна отегчено нагоре. — Този еретик иска да го слушаме. Нямам какво повече да ви кажа и на двамата. Ни не ще отстъпим във вярата си.
— Тогава ще останете под стража тук, в Корът, докато промените възгледите си — каза тихо Келсън. — Няма да търпя наглостта ви. Стража, отведете архиепископ Лорис. Епископ Кардиъл, от днес вие ставате духовен пастир на Гуинид, докато Курията се събере официално и потвърди назначението ви, или избере друг верен наш поданик. Архиепископ Лорис вече не е приемлив в очите на Короната.
— Ваше Величество, не можете да направите това! — Лорис се задърпа в ръцете на двамата стражи. — Абсурдно е да се мисли такова нещо!
— Тихо, архиепископе, или ще ви откарат насила. Онези, които не искат да последват Негово Високопреосвещенство, имат две алтернативи. Ако считате, че не сте в състояние добросъвестно да ни помогнете в борбата срещу нашественика Уенсит, то ще ви оставим свободно да се оттеглите в съответните ви епархии, където да запазите пълен неутралитет, докато войната приключи.
Но ако не можете да опазите обещанието си за ненамеса, тогава ще ви помолим да не се обричате с клетва, която да не изпълните. За вас ще е далеч по-добре да останете под домашен арест тук, в Корът, отколкото да попаднете пред очите ми, когато разбера, че сте ме предали.
— А за останалите, дано има и такива, остава възможността да възвърнете доброто си име, независимо от делата ви през последните месеци. Ако някой от вас се поклони на краля си сега, в знак на вярност към Короната, ще се радвам да простя предишните ви грешки и да ви приема обратно под моя закрила. Вашите молитви и подкрепа ще са неоценима помощ в борбата ни срещу Уенсит.
Той огледа лицата на прелатите още веднъж, преди да продължи.
