Тъй бе подредена армията, когато напусна Корът. Така се появи и пред Уенсит няколко дни по-късно. Но сега им бе достатъчно дори това, че напускаха Корът обединени, че им предстоеше среща с приятели, преди да ударят врага си и че бяха удържали моралната победа зад стените на обсаждания до вчера град.
Много славни дни на рат стояха пред Келсън Гуинидски. Но през идните години колцина щяха да се помнят? Този ден обаче, когато Келсън излезе от Корът, отбеляза първата му военна победа, независимо от факта, че никой не извади меч.
Духовете щяха да са все тъй бодри, когато армията стигнеше Дхаса два дни по-късно.
Да/Самият ми близък приятел, комуто имах доверие, който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене.
Пристигнаха в Дхаса навреме и прекараха там един ден и една нощ, като обсъждаха окончателните планове за битката при Кардоса, но новините от фронта бяха оскъдни. Северната армия не бе пратила вестоносци до тях повече от седмица. Тревогата им постепенно нарастваше, а северът и изтокът оставаха все така безмълвни. Сега, след като Гуинид бе отново обединен, изхода от предстоящата война не изглеждаше така зловещ, особено ако се вземе предвид числеността на кралската армия. Но неизвестността плашеше. Морган бе особено разтревожен заради загубения си контакт с Дери.
А бяха правили безброй отчаяни опити да го търсят. Морган и Дънкан често се събираха преди срещата с Уорън и след като потеглиха от Корът, за да се свържат с Дери чрез магията на медальона, която бе действала безотказно преди.
Всичко обаче бе напразно. Морган беше убеден, че може поне да открие къде се намира младия благородник, но той сякаш бе изчезнал без следа. Дори да напрягаше силите си до границата на издръжливостта си, пак не успя да докосне и частица от съзнанието на Дери. Принуди се с неохота да признае, че или адютантът му е мъртъв, или че е попаднал в клопката на чудовищна сила, която не позволяваше нито да се обади на Морган, нито да бъде открит от него. Но и в двата случая Морган страдаше за момчето и мисълта за него идваше като леден душ след бляскавата им победа при Корът.
В нощта преди армията да потегли към Кардоса, свещите горяха до късно в двореца на епископа на Дхаса. Кардиъл с радост отстъпи заседателната зала на Курията на Келсън и военните му съветници, за да могат да работят на спокойствие. В долината под стените на града войниците спяха покрай стотиците стражеви огньове, докато техните водачи обсъждаха плановете си.
Блюдата бяха изнесени от залата на Курията след късната вечеря и сега на тяхно място лежаха разгънати карти и планове, и генералите разгорещено спореха относно стратегията на предстоящите сражения. Червени стрелки в картите обозначаваха предвижданията на кралската армия, а почивките между преходите се отбелязваха с кръст. Встрани бяха поставени подноси с плодове и сирена и мъжете разсеяно посягаха към тях. Наистина наоколо имаше и бокали пълни с вино, но дори в този късен час атмосферата си оставаше трезва. Генералите явно се вслушваха в мненията на военните съветници на епископите, защото независимо от духовното си образование, те често даваха много задълбочени предложения относно бъдещите им действия. Присъстваха дори и някои от по-ниските военни чинове, в случай че опитът им на ветерани се окажеше потребен. Само потракването на ножниците в дъбовите мебели и приглушените гласове нарушаваха тишината в помещението.
Кралят явно не искаше да натрапва присъствието си тази вечер. Келсън прекара повече време с духовниците и дребните благородници от двора си, опитвайки се да успокои духовете, облечен в проста роба и без златния кралски обръч на главата. Не се ангажираше с никакви планове, освен с най-важните, а всичко друго оставяше на Морган, Нигел и генералите си. Посвети всичките си усилия на командирите си, за да им вдъхне сигурност и надежда, защото не им оставаше друга, освен искрената им клетва за вярност.
Отиваше при пълководците си само, когато го помолеха настоятелно да вземе някое решение извън тяхната компетенция. Имаше обаче доблестта да си признае, че по военните въпроси знае далеч по-малко от своите генерали и военни съветници, независимо от факта, че е син на Брайън. В момента най-разумно бе да не командва много-много, за да не засегне някой. Хората му трябваше да са единни, когато се изправят срещу Уенсит от Торънт.
Келсън не бе единствения, който се опитваше да изглади отношенията и да помири духовете на Гуинидските благородници. В другия край на залата Морган и епископ Конлан обсъждаха нещо с трима от западните барони на херцога, които се присъединиха към армията в Корът. Там бяха и неколцина от по-младите благородници заедно с Конал и се оглеждаха наоколо с широко отворени очи. Нигел също участваше до преди малко в разговора, но сега отиде при Уорън и графът на Данок, за да изглади спора им.
