Речта на Хирам се оказа толкова отчайващо глупава, че Джехал започна да си гризе ноктите. Катедралата изглеждаше огромна и празна. Група драконови жреци се бяха скупчили в сенките, а няколко благородника от двора на Хирам слушаха учтиво. Единственият човек от значение обаче бе майсторът по отварите, който грижливо записваше случващото се събитие — Белеферос, Главният Алхимик от Ордена на Люспестите. Джехал го погледна и се прозя. Всичко това можеше да се свърши за десет минути в кабинета на Хирам и придружено от бутилка добро вино. Вместо това събитието бе направено грандиозно, като му бе добавена гарнитура от кучи студ и чутовна скука. „Как не си взех наметало“, прокле се той наум. „Топло, плътно наметало. И възглавницата.“ Дори сега, единственото нещо, което го крепеше буден, бе забавата, която изпитваше от гледката на клатушкащия се и фъфлещ речта си Хирам.
Най-после Хирам приключи словото си. Джехал стана в очакване на Зафир, готов да изпълни първата ѝ кралска заповед. Но вместо това, първи при него дойде Хирам.
— Д-ддобре е, че присъствувахте — заекна кралят, който целият трепереше от немощ. Джехал му се поклони възможно най-леко.
— Добре известно е, че кралица Зафир не може да бъде коронясана, ако не присъства и свидетел от друго кралско потекло, в противен случай нямаше да Ви безпокоя. Но, Ваше Височество, не Ви ли е студено? Въздухът тук е необичайно хладен. Бих могъл да Ви донеса топло наметало, ако желаете.
— Н-нне се п-пправи на глупак пред мен, Д-дджехал.
Джехал се усмихна и се плесна по челото.
— Разбира се, Ваше Височество. Как можах да забравя. Болестта Ви явно се влошава. Това е ужасна загуба за всички кралства. Цялата тази мъдрост. Но кой ли от драконовите крале е достоен да Ви наследи?
— А т-ттвоят баща как е, Джехал? — Хирам можеше и да изглежда така сякаш се гърчи в предсмъртна агония, но огънят все още гореше в очите му. Джехал прехапа устни.
„Внимателно. Тоя още е с акъла си. Засега.“
Опита се да изглежда тъжен.
— Умът му е все така остър или поне така предполагам. Но парализата го е обхванала целия. Когато успее да помръдне и да каже нещо, никой не може да разчлени думите му. Чудо е, че все още може да се храни. Болестта му…
— Б-бболест? — изсумтя Хирам. — Не е голяма тайна, че ти го т-ттровиш.
Джехал стисна зъби.
— Тогава явно тровя и вас, Ваше Височество, защото имате същите симптоми, които имаше той в ранните дни на болестта си. Трудно е да си спомня времената, в които той още можеше да говори, да се храни сам, да чука любовниците си и да прави всичко това, което се очаква от бащата на един драконов принц, но симптомите ги помня съвсем ясно. И бих казал, че са съвсем, съвсем същите като при вас.
С тези думи Джехал се обърна и понечи да си тръгне, макар да продължи безмилостно:
— Между другото, как е паметта Ви, Ваше Височество? Почнахте ли да забравяте разни неща? Внимавайте да не дойде и Вашето време. Ще е нелепо да имаме Говорител, който не може да говори.
— Джехал.
Принцът спря, но не се обърна.
— Да, Ваше Височество?
— К-ккралица Алифера. Казват, че… п-ппаднала от дракона си.
— И аз така чух — той се обърна, за да види лицето на Хирам.
— П-ппознавах Алифера. Тя… обожаваше да ловува. Яздеше д-ддраконите си не по-зле от кой да е мъж. Това, че е п-ппаднала… нелепо.
Джехал сви рамене.
— Наистина, но тя сама си е избрала да лети настрана от рицарите си. Никой не знае какво е станало, поне не и някой, готов да си признае. Освен…
Принцът се разсмя.
— Знаете ли, може да питате дракона!
— Питам теб.
— Какво ме питате, Ваше Височество?
— Д-ддали Зафир го е направила.
— Ако това е въпросът Ви, трябва да питате нея, а не мен.
— П-ппитах я. П-ппървите ми думи, след като п-ппоставих к-ккороната на главата ѝ… „Майка си ли уби за това?“
Джехал се подсмихна.
— Предполагам, че последвалият разговор е бил много приятен. Ако внезапно мнението Ви за моята преценка се е повишило, ще Ви кажа, че отговорът е по-скоро не. Зафир е амбициозно момиче, но не ѝ стиска да вдигне ръка срещу кралица Алифера.
— Но на теб… ти стиска.
— На мен ли? — изръмжа Джехал. — Нека повторим, за да съм сигурен, че съм Ви разбрал правилно. След като цяло десетилетие се провалям в опитите да убия моя баща, успявам с кралица Алифера. Съжалявам, че ще Ви разочаровам, Ваше Височество, но нямам уменията на убиец.
— Ще п-ппратя т-ттърсачи на истината до гнездото ти. И до това на Зафир. Б-ббелеферос вече е получил заповедите ми. Ако направиш опит… н-ннякакъв опит за намеса, ще знам. Ще знам, че си я убил.
— Вярата Ви в моите способности продължава да ме трогва, Ваше Височество. Разбира се, пратете който си искате където си искате. И спокойно, ще осигуря на Белеферос всичко, от което се нуждае. Даже ще настоявам да е особено старателен и когато не намери нищо, ще очаквам да сте още по-впечатлен от моите възможности. А сега приключи ли с разпита, дядка?
— Н-ннадявам се.
Джехал се приведе към Говорителя Хирам и сключи поглед с неговия.
