— Ами ако бъркаш? Какво ще стане, ако последните години не съм тровил баща ми? Ако съм търсил лекарство? Какво ще стане, ако ти кажа, че съм го намерил?
За момент Хирам премигна. Само за миг, но Джехал вкуси победата.
— Т-ттогава ще очаквам да го видя отново яхнал д-ддракона си.
— И аз, Ваше Височество. И аз.
Джехал си тръгна, прехапал устни, за да не прихне. Когато бе сигурен, че никой не може да го чуе, погледна към Кулата на Въздуха.
— Така — прошепна си той, сякаш вятърът можеше да отвее думите му до Зафир. — Това мина добре, не мислиш ли?
След това той започна да се смее и да се смее, и се смя чак докогато от очите му потекоха сълзи.
А после не бе сигурен дали не може да спре да се смее, или да плаче.
Глутницата разкъсвачи вече се разпръскваше. Шезира си избра един от тях и извика на Вихър да го последва. Драконът послушно зави и се насочи към земята като гигантски сокол, спускащ се подир плячката си. Но разкъсвачът бе твърде бърз. Щеше да стигне гората преди драконът да го настигне. Шезира прокле наум. Така ѝ се падаше, задето бе тръгнала на лов с боен дракон. Те бяха толкова огромни животни, с такива гигантски криле и плещи, че през половината време Шезира не виждаше нищо от тях. През останалата половина не виждаше нищо заради вятъра. Кралицата примижа очи, за да види редките дървета пред себе си и извика:
— Огън!
Вихър разпери криле. Шезира усети как се притиска до люспите заради натоварването, на което драконът я подложи, спирайки внезапно във въздуха. Кралицата бързо спусна предпазителя на шлема си. Чу ревът на дракона и в следващия момент почувства палеща зной. След това звярът потръпна и тежко се приземи, залитайки. Въздухът наоколо бе горещ, а отвсякъде се носеше миризмата на изгорено дърво.
Когато Шезира отново вдигна предпазителя от очите си, видя, че с дракона вече са се приземили. На сто метра около тях гората гореше или най-малкото пушеше. Дърветата около нея бяха почернели, а не малка част бяха и изпотрошени от приземяването на дракона. Шезира обаче не можеше да види дали разкъсвачът е улучен и затова бавно изведе дракона си от опустошението.
— Изтърва го, майко! — извика принцеса Алмири.
Шезира инстинктивно се приведе напред, след като нещо огромно профуча над главата ѝ, толкова близо, че вятърът, предизвикан от преминаването му, почти я свали от седлото. Един пепеляв ловен дракон се издигна отново във въздуха и полетя над гората, толкова ниско, че опашката му закачаше дърветата. Отново и отново главата му се изпъваше напред и изплюваше струя пламък. След това драконът се издигна още по-високо, завъртя се и наново се спусна, този път за да кацне на мястото между Шезира и принцеса Алмири. Ездачката му свали бясна шлема си.
— Този беше мой, майко! — кресна принцеса Джаслин и хвърли шлема си настрана. — Какво си мислеше, че правиш, като застана на пътя ми с това дебелото, дето си го яхнала! Поне да беше взела някой от ловните дракони на Алмири!
— Имах височината, следователно имах и предимството — сопна се майка ѝ. Трябваше да вика, за да бъде чута. Вихър дращеше по едно съборено дърво и го търкаляше напред-назад. Надушваше нещо.
— Глупости! Аз го гонех, предимството бе на моя страна! — отвърна ѝ Джаслин. Нейният дракон, наречен Тихия, сви крилете си и отстъпи настрана, за да не бъде прекалено близо до Вихър. В това време Вихър пусна дървото и започна да съска. Тихия ѝ изсъска в отговор. Бойните дракони бяха единаци и не обичаха около тях да има други животни. Шезира се почувства уязвима. Без команда, дракон никога не би нападнал Ездач, но спокойно можеше да го сплеска по невнимание.
— Аз гонех! — викна Шезира, докато се мъчеше да успокои Вихър. Но Джаслин бе права. Вихър не бе дракон за лов и тя трябваше да вземе някой от зверовете на Алмири.
— Да, след като буквално ме изблъска от пътя си!
Тихия бе оголил зъби към Вихър, като разликата в размера явно не го притесняваше. Но пък да си върху боен дракон имаше своите предимства, даде си сметка Шезира.
Караше се на дъщеря си, гледайки я отвисоко.
— Хванахте ли разкъсвача? — извика Алмири, която приближи със своя дракон, за да разсее Тихия. Като най-голяма от дъщерите на Шезира и единствена със свое собствено семейство, тя бе избрала ролята на миротворка. Което винаги бе забавно на Шезира. Тя помнеше времената, в които Алмири бе точно толкова нетърпима, колкото сега бе Джаслин.
— Разбира се!
