Хату разбра, че Бодай има предвид всички проблеми, оставени настрана, докато Натан се върне, а колкото по-дълго го нямаше, толкова по-загрижени ставаха с Бодай какво да правят по-натам. Нещо повече, Хату беше дълбоко притеснен какво да направи във връзка с предупреждението на Натан за онова нещо в ямата. Трябваше ли просто да забрави за нея или да вземе нещата в свои ръце и да започне собствено проучване?
Все пак след заминаването на Натан беше открил, че отклоняването на вниманието от онези въпроси и съсредоточаването върху по-непосредствени грижи е освежаващо.
— Мисля, че знам какво трябва да правим — каза Бодай. Усмихна се на младите жени, а след това и на Хату.
— Спри с тези прелъстителни усмивки — засмя се Хату.
Сабела не обърна внимание на закачката и каза:
— Аз харесвам каталогизирането и организирането, тъй че ще стана… — погледна Бодай.
— Библиотекарка — каза той.
— О? — каза Хату, помисли малко и добави: — Оо! Да, наистина. Много ще си добра.
— Фара също ще стане библиотекарка — каза Бодай. — А при всички тези нови деца, които само търчат насам-натам, без нищо да правят, Аниса, Байрави и Коле ще станат учителки, онова, което ти би нарекъл наставници. Тъй че аз ще оставя организирането на книгите на Сабела и Фара и докато се върне Натан, ще започна да уча учителките. — Изглеждаше определено зарадван и доволен от себе си.
Хату се усмихна и го стисна за рамото.
— Пълен кръг, значи. Връщаш се там, където беше преди съдбата да те превърне в шпионин.
— Позна.
Хату никога не беше виждал Бодай толкова щастлив, откакто го познаваше, и това го зарадва. Макар че една мрачна мисъл се задържа в ума му, но я запази за себе си: „А аз какво да правя, ако Натан изобщо не се върне?“
Деклан помогна на Сиксто и други двама мъже да отместят последния кафез, та един местен корабен майстор, препоръчан от Гаранж, да огледа откъде идва водата. След малко той каза:
— Мога да го оправя за няколко часа. Просто една разместена дъска на корпуса. — Посочи кафеза, който току-що бяха отместили. — Нещо го е изместило, хлъзнал се е насам, ударил е много силно и е причинил малък теч, а щом водата е влязла, корабът се е килнал и… — Сви рамене. — Мога да го закърня. Ако можете да го изправите, като изгребете водата, та огънатите дъски да се вдигнат няколко стъпки, ще изчукам другата страна, та дъската да се намести. Малко кълчища за пълнеж — и готово. Виж, вдигането на мачтите иска доста работа, но вие имате много хора, ще се справят.
— Добре — каза Деклан. — Сега ще те закарат до брега и ще те върнат. Като се върнеш, кажи ни колко хора ще ти трябват.
Майсторът кимна и тръгна към палубата.
Деклан се обърна към Сиксто.
— Изглежда, имаме кораб, който да изтъргуваме с Гаранж.
— Защо да го търгуваме? — попита Сиксто.
— Защото е малко странен — отвърна Деклан, но още докато го казваше осъзна, че това едва ли е добро основание. Само защото имаше платформен щурвал, както го нарече корабният майстор, и странична кабина на главната палуба, не беше лош кораб. — Добре, да оставим това засега. Ела да видим какъв е товарът.
Влязоха в отсека между предния и задния трюм и видяха, че Тобиас вече е огледал повечето товар. Няколко сандъка вече бяха отворени и огледани. Деклан застана до стария боец и попита:
— Е, какво намерихте дотук?
— Одеяла — каза Тобиас и посочи един от сандъците. — Онези двата там пък са пълни с котли, тигани и така нататък. В онзи големия има още одеяла.
— Колко?
— Поне няколкостотин.
— Търговска стока — каза Сиксто.
Тобиас кимна.
— И аз така предположих. Двете групи, дето избягаха в Раната, охраняваха търговци, които се опитваха да влязат в територията на Граничните племена неканени. Който е уредил този товар, е знаел, че сериозната търговия тръгва само когато племената дойдат тук. Тъй че те търгуват пряко с племената, когато минават оттук, или може би отиват при местни търговци, за да им дадат стоката, а после всичко се обръща с краката нагоре. Племената се появяват, но не за да търгуват, и горкият нещастник, собственикът на този товар, или е мъртъв, или е избягал и е загубил и кораба, и товара.
— Какво друго?
Били Джей посочи с палец през рамо.
— Елате да видите това.
Тръгнаха след младия боец. Беше откъртил капака на един сандък и сега го вдигна. Вътре се виждаха увити в плат ловни ножове.
Деклан вдигна един и го огледа на светлината на фенера.
— Доста добра изработка.
Тобиас издърпа ножа си от колана и го вдигна до другия.
— Ловен или боен, не е голяма разлика, нали?
— Друго какво? — каза Деклан на Били Джей.
— Лъкове.
— Къде?
— В онзи сандък ей там. Къси лъкове, като за конници.
— Колко? — попита Сиксто.
— Не знам, много. Може би стотици. — Посочи на друга страна. — И стрели.
— Колко? — попита отново Сиксто.
— Десетки сандъци, тъй че вероятно…
— Хиляди — каза Деклан.
Сиксто се ухили, а Деклан се обърна към него и каза:
— Прав си. Защо да продаваме този кораб?
Хава кимаше в знак, че разбира, докато Катариан бързо записваше.
