От кърмовата палуба Деклан наблюдаваше как привързват малкия кораб до импровизирания скрипец край кея. Щеше да бъде напълно ремонтиран и оборудван, след като монтират мачтите. Всяка стъпка въже, платна и ванти щяха да бъдат подменени, а странната на вид рулева кабина щеше да се огледа грижливо за повреди.
Беше направил пълен оглед и освен лъкове, стрели и ножове бяха намерили един голям сандък с кожена нагръдна броня. Не всичко за търгуване с номадите щеше да се окаже полезно за барон Дейлон, но щеше да е достатъчно, та Деклан да приеме, че това пътуване ще е плодоносно, въпреки ужасно високата цена. В предния трюм намериха стоки, които трябваше да са за търговия за хората на Ейбала, и на кейовете се разтовариха достатъчно вещи, за да се обзаведат изцяло две кухни.
Тобиас каза на Деклан, че той, Оскар и още няколко от по-старите оцелели искат да останат тук и да въртят хана. Решили бяха дори да го нарекат „Старият страж“. Деклан се съгласи с облекчение, след като знаеше, че повечето от тях няма да са от голяма полза, когато баронът започнеше кампанията си срещу нападателите.
Корабният майстор увери Деклан, че може да направи съда напълно годен за плаване до седмица, което му даваше нужното време да намери легендарния пясък, поискан от Едвалт за кралска стомана.
Деклан се обърна към Сиксто и каза:
— Повикай другите. Време е.
Сиксто махна на четирима от хората им — Били Джей, Тоомбс и братята Сойер. Когато стигна до тях, Деклан видя, че на лодката, която бе купил от Гаранж, са натоварени четири дървени сандъка. Беше осигурил също така достатъчно храна за тридневно плаване. Според указанията на Едвалт би трябвало да са се върнали, докато ремонтът на кораба приключи.
Деклан се качи последен и пое румпела. Четиримата гребци лесно влязоха в ритъм. Излязоха от залива и обърнаха на юг. Вдигнаха бързо платното и хванаха вятъра. Деклан знаеше точно коя издатина на сушата да търси. Надяваше се също така дърветата, които беше описал Едвалт, все още да са там. Според първоначалните указания се очакваше да язди кон и да плува, но сега щеше да донесе сто пъти повече пясък, отколкото бе замислял Едвалт първоначално. Тайната, на която го беше научил Едвалт, беше за коване на мечове с най-високо качество, предназначени само за най-богатите благородници. По онова време Едвалт и Деклан можеха да очакват да направят около половин дузина за целия си живот. Сега се канеха да направят хиляда такива меча.
По залез-слънце вече достигаха точката на Опърления бряг, където започваха да се издигат скалите, и Деклан обърна лодката към брега. Трябваше да стигнат до острова рано на следващата сутрин.
Щом издърпаха лодката на брега, Деклан извади храна и бутилка вино.
— Без огън ли? — попита Сиксто.
— Трябва ли ни? — пошегува се Мик Сойер. Наистина беше горещо. Опърления бряг беше добре заслужено име.
Отпушиха бутилката и тя тръгна да обикаля. Тоомбс каза:
— Благодаря на боговете, които са се сетили за тези шапки. — Смъкна сламената шапка с широка периферия. — Осигурява добра сянка и вятърът някак си се просмуква през нея. Тая ще си я взема в Маркензас.
Джак Сойер се засмя.
— Там не става чак толкова горещо.
Тоомбс го посочи с пръст и рече с насмешливо обвинителен тон:
— Слушай, младок, достатъчно слънчев загар съм събрал да ми стигне до края на живота, а смятам да живея дълго, след като се измъкнахме от оня ад. — Погледна Деклан с мълчалива благодарност. После се обърна към Сиксто: — Къде скрихте бутилката?
Сиксто се изкиска и му я връчи. Тоомбс удари глътка и подаде бутилката на Мик. Деклан се отпусна на гръб, с ръце под главата, и се зачуди дали битката изобщо ще свърши някога за него. Все пак, макар океанският бриз да не носеше много прохлада, отнемаше сухотата от въздуха. Доколкото можеше се отпусна и скоро заспа.
Събуди се на разсъмване. Бързо разбуди останалите и избутаха лодката във вълните, вдигнаха платното и поеха.
След по-малко от час носът на юг се появи в далечината, с три стари дървета все още господстващи на линията на хоризонта. Деклан задържа встрани от брега, но пое курс към тях и след час бяха вече достатъчно близо до мястото, където щеше да стои, ако бе изпълнил до буква указанията на Едвалт. Заобиколи с лодката и обърна право на юг.
Както бе казал Едвалт, видя острова далече на хоризонта. Здрав мъж можеше да преплува дотам за час, беше се заклел Едвалт, не че можеше да доплува обратно с пясъка; но на Деклан и останалите им отне само няколко минути, щом уловиха вятъра. На около миля от брега Деклан смъкна платното и загребаха.
Стигнаха в малко заливче до обрасъл с трева хълм. Слязоха и поставиха котва дълбоко в пясъка, против възможно вдигане на прилива.
— Северната страна — каза Деклан и посочи края на тревата.
Двамата Сойер, Сиксто и Тоомбс награбиха по един празен сандък.
— Защо северната, Деклан? — попита Мик Сойер. — Защо не тук?
— Погледни си в краката и ми кажи какво виждаш — каза Деклан.
— Пясък — отвърна Мик.
— Не е правилният пясък — каза Деклан.
Тоомбс и Джак Сойер се засмяха.
