Пристанището на контрабандистите бе разположено близо до няколко градчета и между два доста големи града, но стана ясно, че макар семейство Маколиш да имат доста познания за света извън Нитания, са в печално неведение как са устроени нещата на този континент.
За да се компенсира това, внукът, Майкъл, беше водил хора, един по един, в селото на контрабандистите, за да разкажат на Хава каквото знаят за заобикалящата ги държава. Хава благодари на старата жена, казваше се Ахана, че ѝ е разказала каквото знае, и изчака Майкъл да я придружи навън. После каза на Катариан и Червения Суини:
— Лордовете са Прайдове не обичат хората да пътуват много, нали?
Катариан кимна и остави парченцето въглен, с което се опитваше да записва. Пръстите му бяха съвсем почернели и имаше петна по лицето, където се беше почесвал разсеяно.
— Пречи им да създават приятелства и съюзи. — Стана и разкърши рамене. — Доколкото можах да разбера, лордовете на Прайдове едва удържат властта си и често насъскват съседи срещу съседи, като начин да удържат тази власт.
— Азантите са — каза Червения Суини. — Хората по правило се ядосват едни на други, но се плашат от азантите. И не е просто да ги пратят да изритат вратата и да те извлекат навън, защото си се напил и си се разприказвал, а защото ще извлекат и семейството ти също тъй.
— А азантите, общо взето, изглежда, се боят като всеки друг, че ще извлекат семейството им навън, тъй че правят каквото лордовете на Прайдове им казват да правят — добави Хава.
— Та какво измислихте дотук? — попита Червения Суини. — Трябва ни план, и то бързо!
Хава се намръщи.
— Бързо ли?
— Почти ни свърши ромът! — Червения Суини се засмя и плесна с ръка по масата.
Катариан присви очи към него и рече:
— Ти си контрабандист. Иди да свиеш нещо.
— Шега беше — отвърна Червения Суини. — Точно там отидоха Антон и синът му, за още. Както и да е, какво измислихте дотук?
— Бих искала да видя как хората влизат и излизат от Акена. Това, което старият ми учител Бодай нарича стратегия, аз наричам план, но това, което той нарича тактика, малките късчета, е, нямам идея как да направя това.
Катариан се обърна към Червения Суини и го попита:
— Научил ли съм достатъчно речта на азантите, за да мина за гост от някое далечно място?
Червения Суини сви рамене.
— Говориш различно от доста хора, но както вече разбрахте, тук няма много пътувания, особено колкото по-близо до Акена стигнеш.
— Трябват ни няколко азанти — каза Хава.
— Какво? — попита Червения Суини.
— Струва ми се — продължи тя, — че ако поведе флота през морето, както направиха лордовете на Прайдове, барон Дюмарш ще намери тук много ядосани хора, които ще започнат да се бият просто защото лордовете на Прайдове са ги карали да правят това открай време. Може дори да не успее да доведе армията си до Акена, ако, както каза ти, наблизо няма добро място за десант. Но ако хората тук са готови да се присъединят и отхвърлят властта на лордовете на Прайдове, това е друга работа. А ключът за тази врата са азантите. Привлечем ли ги на наша страна, общо взето всичко ще е свършило, нали?
Червения Суини кимна.
— Освен онези фанатици ще е само въпрос на тепане на хората, които ни се изпречат на пътя. Ще последва хаос, след като всички се развилнеят, и войната е в кърпа вързана, но няма да е както я искат лордовете на Прайдове.
— Е, изобщо не помислих за това — каза Хава. — Точно затова трябва да науча повече и да се върна при барона. — Погледна Червения Суини. — Е, как да намеря двама азанти, с които да поговоря, без да докарам цяла банда от тях на главата си?
— Брачи — отвърна той. — Едно градче на два дни пеш на юг. Има една кръчма, която азантите посещават между патрулите. Не би трябвало да го правят, според правилата на лордовете на Прайдове, но някои от по-младите я посещават за пиене и жени. Там няма да намериш от по-коравите или дори от по-послушните млади. Смятат, че е достатъчно далече от Акена, за да минат метър с това неподчинение. Общо взето са прави. Дори когато неколцина ги спипат и ги накажат, винаги се намират други, които мислят, че са малко по-умни. Помня как като млад мислех с кура си, тъй че там е твоето място. Но как да го направиш?
Хава си спомни провалилото ѝ се обучение при Напудрените жени и каза:
— Ще измисля нещо. Колко дълго може да липсва един от тях, преди да почнат да го търсят?
— Ден, може би два най-много.
— Значи би трябвало да се получи — каза Хава.
— Кое? — попита Катариан.
Тя се обърна към Червения Суини.
— Можеш ли да ми намериш някакви дрехи, които би носила курва?
Той се засмя.
— Това е най-лесното. Може би дори имам в някоя ракла тук.
— Чудесно. След това ще ми трябват двама мъже, които да дойдат с мен. Да могат да се оправят в една кръчмарска свада, без да убият някого или да ги убият.
— И това е лесно.
— Добре. Значи отиваме да си хванем някой глупав млад азанти.
