— Отначало Тъмните господари живеели вътре в Юздата, според историите, и не закачали хората на Нитания, освен във времена на пир или празненство, макар че това едва ли е точната дума. Ритуал някакъв? Искали жертви. Не знам точно, но каквото и да е било, дошло време, когато хората трябвало да пращат… трябвало да ги пращат в земята вътре в Юздата. Това било единственото време, когато на хората извън Юздата им се позволявало да влязат, без да бъдат унищожени.
— И после? — подкани го Хава.
Червения Суини поклати глава.
— Не знам кое е вярно и кое е история, измислена от луди или пияници, но казват, че когато Тъмните господари престанали да взимат жертви от хората, те се разраснали в нации и станали по-заядливи.
— Виж — добави той, — винаги има хора, които ще търсят изгодата, дори и в най-лоши времена. Лордовете на Прайдове просто били по-добри в това от всички други. — Почеса се по брадичката. — Никога не съм тръгвал специално за да убивам, но съм убил доста хора, много хора. Понякога откриваш, че нямаш избор.
Хава кимна.
— Някои хора обичат да убиват — продължи Червения Суини, — но не и аз. Ще прережа гърлото на човек за миг, ако трябва, но не изпитвам удоволствие от това. Главно защото е лошо за бизнеса.
Хава се ухили.
— Значи, може би някой там горе в Акена знае да различава кое е истина и кое легенда — каза Червения Суини, — но каквото и да е станало, ето какво знаем днес. Според лордовете на Прайдове тези тъй наречени Тъмни господари уж щели да се завърнат всеки момент, тъй че всички ние трябва да се държим прилично. Вероятно са разправяли същото на моя дядо, а може би и на неговия, знам ли. — Сви рамене. — Явно някои хора са се изнервили от това Прайдовете да им казват как трябва да се държат, след като нямало и помен от Тъмните господари, тъй че Прайдовете създали азантите, за да поддържат контрол.
Помълча, после продължи:
— Взимали деца от различните фамилии, обучавали ги като армия. Карали цялата фамилия да се държи прилично. Споделяли наказание, схващаш ли? Убиват те заради някое прегрешение, но убиват и фамилията ти. Въпреки това избухвали бунтове и азантите потушавали бунтовете, с помощта на всяка друга държава, която поиска да остане откъм добрата страна на Прайдовете.
— Значи, за тези Прайдове — продължи Червения Суини. — Те не се бият пряко помежду си, но влиянието им се усилва или спада в големия им град ей натам, Акена. — Посочи някъде неопределено напред. — Откак се помня като малко момче. Златния прайд е най-отгоре.
— Защо Прайд? — попита Катариан.
— Не знам, като при лъвовете може би, или нещо такова? Големи котки, бродят из степите тук. Просто име. Но всички са този Прайд или онзи Прайд. Някои са наречени на животни, като Тигрите и Ягуарите — други големи котки.
Хава кимна в знак, че знае какво са.
Червения Суини продължи:
— Други носят имена на скъпоценни камъни, като Опал и Оникс, или… каквото там някой основател е сметнал за дръзко, Гръм, Буря, такива неща. Златният прайд отначало е бил нещо друго, забравил съм какво, но дядото на сегашния им лорд станал наистина могъщ, преименувал пасмината си на Златния прайд и от много време контролират всичко, три поколения или повече, и неговият Прайд имал повече контрол над азантите от всеки друг. Ония корави копелета, които ти май избиваш без проблем — каза на Хава, — са творение на баща му, специалните шпиони и професионални убийци.
Хава помълча, докато премисляше чутото.
— Струва ми се, че тук би могло да има доста много хора, които искат властта на лордовете на Прайдове да приключи.
— Дали искат? Абсолютно — каза Червения Суини. — Готови да помогнат — едва ли някой. Не и докато някоя банда азанти убийци може да изникне посред нощ и да изколи цялото ти градче или село.
Хава погледна Катариан, после отново погледна Суини.
— Може да имам отговор за това.
Червения Суини се усмихна.
— Затова съм тук с теб. Точно този отговор искам да ми се обясни.
— Като му дойде времето — каза Хава.
— Ето — каза Червения Суини и посочи към брега. Хава и Катариан видяха фенер, размахан от пясъчната ивица. Слънцето вече беше зад високите скали на запад.
— Завърти с мен — каза Суини на Катариан. — И издърпай котвата. — Обърна се към Хава. — Ти дръж кормилото. — Взе две гребла и когато котвата се вдигна, подаде едното на Катариан. Той седна до него и Суини каза: — И… давай!
Двамата лесно влязоха в ритъм и Червения Суини каза на Хава:
— Просто насочи към светлината.
Хава направи каквото ѝ нареди и след няколко минути слязоха от лодката и изгазиха на брега. В сумрака към тях се приближиха трима мъже, единият — почти момче — държеше фенера. Вече го беше затворил, тъй като не беше нужен повече.
Другите двама като че ли бяха баща и син, вероятно и тримата от едно семейство. Най-старият — вече почти старец — каза:
— Суини, крадливо псе такова! Нали каза, че си излязъл от играта.
— Крадливо псе? — отвърна Червения Суини с усмивка. — Ако тук наоколо има някой крадлив кучи син, точно него търся!
Двамата се засмяха и се прегърнаха.
— Кои са приятелите ти? — попита мъжът.
