— И има още, на бивак извън портата и пръснати из Ейбала.
— Колко? — попита отново Деклан.
— Предполагам само — отвърна Тобиас, — но хиляда меча или повече.
Деклан изглеждаше слисан и изпъна ръка, за да се подпре на вратата.
— Хиляда?!
— Предполагам само — повтори Тобиас.
— Ще ни трябват повече провизии — каза Деклан. После вдиша дълбоко. — И още кораби.
— Гаранж ще иска да се ожениш за дъщеря му, ако има такава, преди да си се разкарал — каза Тобиас със смях.
Хава наблюдаваше подпийналите мъже и жени, които влизаха и излизаха през вратата на хана. Точно тук Червения Суини ѝ беше казал, че има най-добрия шанс да намери целта си.
Беше се скрила в сенките между две сгради срещу задната уличка, където според Червения Суини мъжете щяха да ходят да пикаят, ако не искат да чакат ред за двата външни клозета. Знаеше, че е намерила верния хан и точната уличка. В това топло време вонята на пикня беше почти непоносима.
Започнала беше да мисли за азантите като за две отделни и различни части. Тези, които представляваха водещото съсловие, като квели наскости на Коалтачин, съставено от майстори шпиони и професионални убийци, и другите под тях, по-скоро обикновени войници, макар че те също бяха добре обучени и смъртно опасни. Успехът на плана ѝ да набележи подходящ азанти щеше да зависи от това да намери някой, който да е като Сеписолема и Фираш, горящ от желание да съдейства да се свали властта на лордовете на Прайдове.
Най сетне видя как един азанти излезе от хана, огледа се и тръгна към малката уличка насреща ѝ. Не залиташе, но вървеше внимателно и целенасочено като човек, който много се старае да не изглежда пиян.
Беше поставила зад сградата двама от младите контрабандисти на Червения Суини, скрити откъм уличката, които нямаше да се задвижат, докато тя не им подаде сигнал. Беше се облякла като улична проститутка, с червена блуза с дълбоко деколте и тясна черна пола до средата на прасеца. Липсваха ѝ ботушите, защото сега носеше плетени сандали, но маскировката беше нужна в случай че някой се запита защо се навърта около хана. Откакто бе пристигнала по здрач, никой не я беше удостоил дори с бегъл поглед.
Малко след като целта ѝ се скри от погледа ѝ, тя заситни през улицата и надникна в задната уличка. Едва различи в дълбокия сумрак силуета на мъжа, който леко се олюляваше, докато пикаеше срещу стената. Очите ѝ се овлажниха от острата миризма на урина. Хава се зачуди дали тези хора изобщо са чували за отточни вади до външните си клозети.
Щом младият азанти се облекчи и завърза панталоните си. Хава каза съвсем ясно:
— Търсиш ли забавление?
При тази обилна смесица от говори на Нитания се беше научила да говори чисто, без колебание.
Получи желаната реакция. Младежът се обърна и я видя очертана на светлината от уличната лампа до хана. Усмихна се.
— Забавление ли?
Понечи да тръгне към нея и тъкмо каза: „Колко?“, когато двамата плещести младоци на Суини тихо се доближиха зад него. Единият го удари толкова силно, че го зашемети, но без да му счупи нещо, а другият го задържа да не падне по очи в гадната кал долу.
За по-малко от минута се изнесоха по друга задна уличка към чакащата ги талига и поеха обратно към склада на контрабандистите в Брачи.
В момента складът беше празен, след като цялата контрабанда повече или по-малко беше спряла по време на нападението над Северна Тембрия, а сега също беше закърняла заради грабежите на Хава на азантски товари. Червения Суини ги чакаше с още двама мъже, а внукът на Маколиш, Майкъл, чакаше с конете.
Планът беше прост: да вземат каквато могат информация от пленника и ако се окажеше това, което Хава се надяваше да чуе, да го оставят да се върне в хана, а ако не — да го оставят мъртъв в прогизналата от пикня уличка, жертва на поредния прост уличен грабеж. Червения Суини беше на мнение, че азантите ще устроят показно разпити на хора, но няма да са прекалено обидени от това, че един от техните се е оказал толкова глупав да се остави да го убият до някакъв хан.
Вързаха младия мъж на един тежък стол, после един от мъжете го плисна с ведро вода. Той се съвзе, бавно и все още пиян и замаян от удара по главата.
Когато умът му се върна, осъзна, че е пленник, в стая осветена само от един фенер, с капака отворен към него и всички останали в тъмнина. Каза нещо на местния език според Хава, не на речта на азантите.
Както се беше разпоредила, никой не проговори.
Плененият азанти отново заговори, със заплашителен тон, докато се опитваше да види в тъмното кой го е пленил. Настояванията му отново бяха посрещнати с мълчание.
Когато понечи отново да повиши глас. Хава пристъпи напред, за да може да я види, и опря пръсти на устните му, а десния си показалец вдигна пред своите и му изшътка тихо да мълчи.
Очите му се ококориха и беше на ръба да каже още нещо, когато тя натисна лицето му повече и избута главата му рязко назад така, че да му е неудобно, без да му причини болка.
Той замълча.
Тя промълви на своята версия на местния диалект:
— Азанти?
