— Всички онези линии енергия, които виждам, между противоположни стихии, от малки същества до аспекти на естеството, има и още! — каза възбудено Хату. — Там има неща, които са… невидими! Неща, които не мога да назова по име, но мога да ги усетя. Когато причиних каменното срутване, което спаси Деклан, използвах грамаден чук. — Той размаха ръка. — Не беше точно това, но така се усещаше. Когато усетих присъствието на жизнена сила, Натан ме предупреди да не я пипам, защото бих могъл да причиня вреда с най-лекия контакт. Онова гъделичкаше като косъмче, падащо от главата на дете, за да кацне на ръката ти. — Хату поклати глава. — По-малко дори. Но това… — Замълча и погледна напрегнато Бодай. — То е толкова много по-фино. То е най-мъничката прашинка до планина! — Хату си пое дълбоко дъх. — Но броят им… те са безбройни. Те са навсякъде.
— Възхитително — каза Бодай. — Малко видях от това, което видя ти, когато се включих с теб и Натан. Не претендирам да разбирам какво виждаш, чувстваш, на какво си способен, но само от онова, което каза, започвам да вярвам, че разбираме много малко от това, което има да се знае.
Хату се усмихна.
— Това е само част от всичко. Има линии на съчетани сили, като усукани нишки на огромно въже, и те са неизброими, цели колекции, обхващащи невъобразими разстояния!
— А книгата? — попита Бодай.
— Докато четях на глас, можех да усетя сили, които се надигат и започват да карат нишките да… вибрират различно, да… бръмчат?
— Чудя се — каза Бодай. — Възможно ли е да е някоя липсваща част от откриването на силите ти?
— Може би — отвърна Хату.
Глас иззад дългата етажерка каза:
— Това е книга с магически заклинания.
Хату и Бодай се обърнаха едновременно към Натан. Той изглеждаше уморен и имаше като че ли няколко пресни синини на лицето.
— Натан! — възкликна Хату и скочи. — Добре ли си?
— Бил съм и по-добре. Дълго ходене е докато се върнеш — отвърна Натан и се отпусна тежко на стола, който Хату току-що бе освободил. Изглеждаше уморен до смърт. — Малко пиене няма да ми дойде зле.
— Какво?
— Вино, ейл, уиски, ако имате.
— Имаме малко, сигурен съм — каза Хату и забърза към кухнята.
Бодай погледна Натан.
— Да питам ли изобщо?
Натан махна с ръка и отвърна:
— Има много за обсъждане, но изчакай да се върне Хату.
Хату се върна с голяма бутилка в едната ръка и три чаши, хванати за дръжките, в другата. Постави ги на масата и каза:
— Намерих това уиски от не знам откъде.
— Благодаря — каза Натан. Сипа си щедро, удари яка глътка, после стисна очи и тръсна глава. — Оо, наистина е гадно.
— Нещо не е наред ли? — попита Хатушали.
— Как е направено, да. Иначе, налей ми още едно — каза Натан.
Хату се подчини и Натан отново отпи, но не опразни чашата докрай.
— Къде беше? — попита Бодай.
— Попътувах да се срещна с едни хора, които знаят много повече от мен. Да потърся помощ с това, което ти е насреща.
— Насреща? — Хату изглеждаше озадачен.
— Едно по едно — предложи Натан и махна на Хату да му подаде книгата. Хату го послуша и Натан я отвори, погледна една страница и прелисти на друга.
— Тази страница, която четеше, е просто заклинание, за разпалване на огън.
— Заклинание за разпалване на огън? — повтори Хатушали учудено.
— Отидох да посетя някои много стари познати, които разбират тази работа с „магията“ много по-добре от мен. За мен това, което ти си открил като функция на твоята същност, е някак си свързано по сложни начини с всичко останало. — Отпи отново от уискито.
Хату изглеждаше объркан.
— Значи, това, което правя, е магия? Истинска магия?
— Сили, умения, както искаш да го наречеш. Манипулиране на самото вещество на вселената. — Натан се надвеси над масата и преди Хату да е успял да попита за синините, продължи: — Някои хора имат особен поглед за нещата и обичат да поставят имена на всичко, да организират и… — Пое си дъх и отпи пак. — Как са свързани нещата едно с друго, много човешко е да се прави това. Как живите същества се отнасят едно към друго, така наречената таксономия. Тъй че, колко близки са овцете към козите, воловете към кравите, големите риби към малките… има хора, които прекарват целия си живот в организиране на такъв тип информация.
— Магия е това, което някои хора са организирали от наблюдаване на неща като теб, или поне си мислят, че е организирано. Тази книга — рече той и върна тома на Хату — показва съчетание от звуци, безсмислени думи, които задействат способността на човек, притежаващ силата, да запали огън. Съветвам те да го опиташ навън, ако трябва. Има системи на магия, които се нуждаят от конструкции, устройства, смеси от различни съставки в определени дози, дрънкулки, оформени като амулети.
Натан издиша бавно и като че ли се отпусна малко, след като уискито подейства.
— Помниш ли какво ти казах за магията на елементите, естествената магия, кървавата магия и останалото?
Хату кимна.
— Има една личност, която познавам от дълго време и която щеше да нарече съдържанието на тази книга със заклинания „по-висша магия“.
— По-висша? — повтори Бодай.
Натан кимна.
