Беше доплавала предната вечер по залез-слънце и между къпане, хранене, любов и сън не бяха имали много време да споделят плановете си. Хату разбираше, че умът ѝ се е настроил на това, което трябваше да направи — в тази кампания да бъдат свалени лордовете на Прайдове и да отмъсти за унищожението на всичко, което им беше скъпо в Хълма на Беран.
Щом привърши с обличането. Хава го погледна и каза:
— Идваш ли?
Хату осъзна, че е седял на ръба на леглото умислен, и кимна. Навлече туниката и панталоните си и каза:
— А Катариан? Защо не се върна с теб?
— Остана с контрабандистите. — Беше му описала накратко какво е постигнала дотук.
— Защо?
— Учи колкото може повече онова, което минава за азантски. — Изчака, докато Хату си обуе сандалите, и след като излязоха, добави: — Катариан знае как да се внедри и да се слее. Езикът на Коалтачин обаче е вероятно единственият на Близнаците, който не знае, от главните езици поне.
Хату кимна. Когато за първи път бе срещнал Катариан, лъжливият монах не бе показал никакъв доловим акцент, който да издаде произхода му.
— Ако онова момче, Даход, зачете клетвата си, някъде утре Катариан би трябвало да получи информацията, която му трябва, за да се промъкне в града на лордовете на Прайдове, Акена. Ще върна с мен другите двама азанти, освен ако баронът не възрази. — Тя сви рамене. — Не знам защо би го направил.
Стигнаха до трапезарията, която също се беше облагодетелствала от ремонт и почистване. Дългата грубо скована маса бе сменена с нова, майсторски изработена, разположена непосредствено до разчистен вход към кухнята, с което ставаше по-лесно кухненският персонал да поднася храна, а беше разчистен и друг проход, водещ към тераса с изглед към морето, която предлагаше чудесно място за вечеря отвън, когато времето позволеше.
— А Донти? — попита Хату, докато носеха храната си до една свободна маса. — Нали искаше да дойде?
Хава се засмя.
— Вероятно. Но не знам дали баронът ще позволи.
— Защо?
— Да кажем, че статутът му виси някъде между гост и затворник.
Хату се засмя.
— Такъв си е Донти. Все пак още един човек от Коалтачин би бил много полезен.
Седнаха и Хату каза:
— Да се върнем на Катариан. Дали ще може да събере информацията, която ти трябва?
— Той е добре обучен в шпионството — отвърна Хава, щом започнаха да се хранят. — Както казах, той е най-коварният кучи син, необучаван в Коалтачин, когото съм познавала.
Хату кимна — беше съгласен с това.
— А ти? — попита Хава. — Това обучение, през което преминаваш. Води ли те до някъде?
Хату вдигна дясната си ръка и посочи с показалец нагоре. Изведнъж на върха му заигра пламък. Хава замръзна, както беше вдигнала лъжицата с ечемичена каша към устата си, и зяпна. Хату угаси пламъка.
— О! — промълви тя.
Хату беше сигурен, че е изненадана и дори притеснена.
— Извинявай — каза ѝ, — не можах да се сдържа да не се изфукам.
— Не-не, няма нищо — отвърна тя. — Просто се стреснах. — След малко попита: — Какво друго можеш да правиш?
Той изведнъж осъзна, че през малкото време, което бяха имали заедно, откакто бяха дошли в Светилището, никога не беше обсъждал изцяло с нея какво учи. Остави лъжицата си настрани и каза:
— Трудно е да се обясни. Фокусът с огъня е едно от малкото неща, които мога да покажа на други хора. Повечето е изучаване на неща… които са трудни за обяснение. — Виждаше, че е искрено заинтригувана, тъй че продължи: — Ще се опитам да го опиша така. Всичко… — махна с дясната си ръка — в смисъл,
И се опита да ѝ помогне да разбере.
В продължение на почти цял час обясняваше и отговаряше на въпросите ѝ, макар все още да избягваше да разкрие помощта, която беше оказал на Деклан. По някаква причина му беше неловко да разкрие дори на Хава това ниво на силата си. След като отговори на последния ѝ въпрос, тя каза:
— Трудно е за разбиране, но ти благодаря, че ми каза. Помня онази синя светлина, която видяхме по време на първото ни преминаване през Теснините, и винаги съм мислила, че беше… част от нещо по-голямо. — Стана и започна да събира съдовете си. — Мисля, че каквото и да ти предстои, може би не е същото като това, което ме чака в помагането да се събори тази властническа банда.
Хату се усмихна. Само едно дете на Коалтачин можеше да погледне една господстваща класа като лордовете на Прайдове и да мисли за тях като за „банда“.
— Според мен има връзка между нашите наглед различни задачи — каза той. — Просто не знам каква е тя, засега.
— Е, ако го разбереш, кажи ми — каза тя и го целуна по бузата. — Имам да подготвям кораб, а ти си имаш своите учебни занимания. Ще се опитам да приключа до вечеря.
Той се загледа след нея, докато излизаше. За миг отново бе обзет от несигурност накъде ги води всичко това, но реши да изтласка тази тревога от ума си и да насочи вниманието си към по-непосредствените неща. Излезе от трапезарията и тръгна към библиотеката.
