— Дейлон е над шейсет, аз също — каза тъжно Балвен. — Той беше много влюбен в първата си жена, но тя умря рано и го остави с разбито сърце. Баща ни… — махна с ръка, за да включи и Деклан в това „ни“ — го ожени за жена с висок ранг, с надеждата да има наследници. Баща ни умря и Деклан стана барон, а след по-малко от година унищожавахме династия, и някъде по това време си роден ти. Вероятно имаме още няколко братя и сестри, тъй като спането с млади жени беше една от слабостите на татко, когато се напиеше. Но ти си единственият незаконен син от благородна майка.
— Благородна?
Балвен му каза какво беше открил, след което добави:
— Има дори вероятност да не си незаконен, тъй като е възможно татко тайно да се е оженил за майка ти, но това всъщност е много по-маловажно, отколкото мислят някои хора.
Деклан се оказа напълно неподготвен за всичко това. Най-сетне каза:
— Какво тогава е важно?
— Нашият брат обикна втората си жена, макар и с не толкова дълбока страст като първата, но обожаваше децата си. Беше луд по тях, а когато цялото му семейство беше избито, се промени. Загуби… да кажем, че много добри неща в него умряха с децата му. Той няма да се ожени отново, въпреки че все още би могъл да даде наследник на това ново кралство, но аз го познавам. Кани се да поеме на толкова опасно начинание, колкото би могъл да си представи човек, и се боя, че това ново кралство, това баронство, което е било в нашата фамилия от поколения, може скоро да се окаже кралство без крал.
Деклан мълчеше. Най-после започваше да разбира, че Балвен му казва нещо много по-важно от собственото му бъдеще. Говореше за бъдещето на цяла държава.
Балвен спря да говори и го погледна.
— Знам, че всичко, което ти обичаше, също ти беше отнето, и вие двамата сте в достатъчна степен като татко, тъй че никога няма да убеждавам когото и да било от вас да не нанасяте лично отмъщение на онези лордове на Прайдове. Тъй че няма да те моля, но слушай внимателно. Поне един от вас трябва да се върне жив. — Посочи го с пръст и добави: — И ако ти се върнеш сам от тази война, тогава ти, моят брат, ще бъдеш крал на Маркензас.
От няколко дни Хава виждаше множество кораби, струпани покрай брега. Първо ги видя, докато подхождаше към Торанда, а след това — когато продължи нагоре покрай брега. Спря да ги брои, след като надвишиха сто, а това беше предния ден. Също така беше изненадана като видя на различни укрепления по пътя да се вее кралско знаме.
Но пък политиката не беше главната ѝ грижа. Имаше жизненоважна информация за барона… или по-скоро краля, поправи се тя, и колкото може по-скоро трябваше да се върне в Светилището и след това да поеме към Нитания.
Знаеше, че Хату е затаил някои тайни за заниманията си, въпреки че ѝ бе позволил да преживее малко от онова, което правеше, но тя също бе премълчала част от работата си в Нитания с Червения Суини и контрабандистите.
В момента Катариан сееше слухове как Коалтачин се връща, за да спаси народите. Надяваше се да постига достатъчно, та лордовете на Прайдове да започнат да се притесняват. А най-критичното, което трябваше да каже на Дейлон — все едно дали беше барон или крал — беше, че фаталният срок наближава.
В далечината видя „Черната диря на Борзон“ на котва. Корабът вероятно беше опразнен и поради необходимостта да се превозят толкова много бойци: бившият кораб съкровищница на търговците на роби можеше да поеме хиляда пехотинци или четиристотин конници.
След като пристанаха на новия кей, каза на Сабиен да разреши на екипажа да се порадва на удоволствията, които имаше да предложи новото градче, сигурна, че поне една от новите сгради ще е кръчма.
За нейна изненада Балвен и Деклан я чакаха. Балвен ѝ махна, когато се приближи, и ѝ подаде ръка, докато стъпваше на брега.
Тя прегърна Деклан.
— Чух какво е сполетяло Хълма на Беран. Гвен?
Лицето на Деклан помръкна.
— Съжалявам — промълви тя.
— Юсан и Мили също — каза той. — Ти, Хату и аз сме единствените, за които знам, че сме оцелели.
— И Моли Боуман — каза Хава. — Тя и няколко други от Хълма на Беран са в безопасност.
Деклан явно изпита облекчение от това, че са се спасили още няколко души.
Хава погледна Балвен и каза:
— Големи промени. Брат ви крал ли е вече?
— Да, Маркензас вече е кралство — заяви той някак кисело. — Имахме церемония, с онзи мошеник Бернардо, който ни благослови. Чухме, че Църквата го е отхвърлила, тъй че не знам колко се брои тази благословия и дали щеше да я има, ако Църквата го държеше. — Въздъхна. — След като вече контролира Сандура — убиха Лодавико като еретик, — Църквата вече държи под контрол континента Инаст и голям къс от Северна Тембрия. Войната е неизбежна, ако опитат да се разширят, но да се надяваме, че ще можем да предотвратим тази криза поне известно време.
Хава знаеше, че след като Балвен я чака на Северния нос, несъмнено са пратили сигнал от Торанда до Маркенет, най-вероятно с пощенски гълъб. Което означаваше, че ще има карета, която да ги откара бързо до столицата.
— Не изглеждате никак ентусиазиран от това, че брат ви е крал — отбеляза тя.
Той се засмя.
