— Оценката ми за теб се повишава всеки път, когато се срещнем. Хава. — Поклати замислено глава. — Започна почти на шега, и брат ми го мислеше така отначало. После осъзнахме, че сме станали самодоволни за твърде много години, докато планът на Сандура да унищожи Итракия не ни извади от равновесие.
В този момент до тях спря карета и Хава бе наистина впечатлена — теглеше я шесторен впряг.
— Тази по-бързо ли върви? — попита все пак с лека нотка на сарказъм.
— Представа нямаш — отвърна Балвен.
Отвори вратата, после се отдръпна встрани и я пусна да се качи първа, въпреки ранга си; после се качи Деклан. След като се настаниха, Балвен каза:
— Нашият наскоро коронован монарх, моят брат, е човек с визия. Вече имаме междинна станция между тук и столицата и пътят е оправен и заравнен. Мисля, че ще пристигнем шест часа по-бързо, но спането вече не е вариант.
— Аз съм корабен капитан — отвърна Хава. — Мога да спя където и да е и когато и да е.
Деклан се засмя.
— Ако можеше да видиш местата, където съм спал аз, щеше да разбереш защо ти завиждам за каютата дори в страшна буря.
Балвен се усмихна.
— Спи ли ти се?
— Непрекъснато — отвърна тя развеселено.
— На мен не — каза Деклан. — А и още е светло.
— Това е добре — каза Балвен. — Защото отварям вино.
— Чудесно — каза Хава, — защото имам нужда. Имам много да споделя с… краля. Събрахме доста сведения за това, което става в Нитания.
Балвен помълча малко, загледан през прозореца, щом каретата потегли. Отвори бутилката вино и каза:
— Ще изчакам доклада ти пред Дейлон. Няма нужда да повтаряш всичко два пъти. Тъй че защо не си поговорите двамата, а аз ще слушам, после, ако имаш нужда, можеш да поспиш, докато стигнем пътната станция — вероятно към полунощ. — Погледна Деклан и каза: — Построихме я на кръстопътя за Хълма на Беран и строим в Беран гарнизон. Ще възстановим градчето.
Деклан не каза нищо и Балвен осъзна какво си мисли: ако Дейлон не беше използвал Хълма на Беран, за да устрои капан за Лодавико от Сандура, градчето можеше да е оцеляло.
Хава усети напрежението между двамата, но след това Деклан каза просто:
— Това е добре.
Хава погледна Балвен и каза:
— Значи, крал?
— Моят брат никога не е бил човек с амбиции, също като баща ни. Виждаше себе си като… пазач, съхранител на онова, което ни остави баща ни. Ти си била бебе или може би дори не си била родена, когато стана Измяната. Знаеш ли историята?
И ѝ подаде чаша вино, а след това и на Деклан.
Хава кимна.
— Отчасти, а сега и малко повече, след като виждам как лордовете на Прайдове и техните слуги азанти манипулират Църквата на Единия. Но не знам как точно Църквата е убедила кралете и бароните да нападнат един от своите и да сложат край на Съглашението.
Балвен въздъхна.
— Дейлон обичаше Стеверен Ланжини като брат. Никога не съм бил ревнив, но понякога бях завистлив, защото бяха ужасно близки. Дейлон беше новак в ранга си — баща ни беше починал само преди година. Вече бе загубил неочаквано жена си и се беше оженил — за политическа изгода — за жена, която се надяваше да му роди наследник. Обичаше краля на Итракия, но повече обичаше своя народ. Беше в нощта след битката, когато намерихме Сефан, твоя Хату. Мисля, че горчивината от това, че измени на човек, когото обичаше, бе причината да се погрижи да скрие Хатушали. Много от бароните и техните васали щяха да предадат бебето на Лодавико от Сандура, за да си спечелят благоразположението му. Той ме накара да потърся агент на Скритото кралство и аз го направих. Това решение беше просто малък опит за изкупление.
— Едва ли малък от моя гледна точка — каза Хава. — Онова бебе сега е мой съпруг и ще разкажа по-подробно, когато се видим с краля, но той се превръща в човек, могъщ по начини, които трудно мога да опиша, камо ли да разбера.
При тези думи Деклан повдигна вежда.
— Интересно — каза Балвен. — След като Лодавико е мъртъв и Сандура вече е под властта на Църквата, съществуването на бебе от Огнегривите едва ли интересува някого. Омразата на Лодавико към Стеверен беше лудост, откровена завист и ревност. Църквата, изглежда, се интересува само от власт, а не и как ще я получи.
Щом прехвърлиха едно възвишение, Хава погледна през прозореца над рамото на Балвен и видя някаква висока конструкция, приличаше на скеле.
— Голямо строителство върви тук. Видях няколко нови укрепления по крайбрежието, докато плавах насам.
— Аз също — каза Деклан.
— Но какво е онова там? — Хава посочи.
— Там ще тече реката — каза Балвен.
— Премествате река? — На лицето на Деклан се изписа неверие.
Балвен кимна.
