— Не. Просто не обичам разни хора да ме целят със стрели.
Балвен се обърна към Деклан и рече:
— Мисля, че ще е най-добре да идеш да се видиш с Едвалт и да го уведомиш какво идва. Ако аз или кралят имаме нужда от теб, ще те повикаме.
Лицето на Деклан беше неразгадаема маска.
— Ще съм в ковачницата — каза той.
И тръгна.
Балвен махна на Донти и Хава да го последват.
— Когато ви заведа при краля, поклонете му се, както правехте преди. Дейлон не харесва тази работа с колениченето. Твърде много му напомня за Лодавико според мен. Обръщате се към него с „височество“, или „величество“. Като че ли му е все едно, но е въпрос на дворцово достойнство.
— И вие ли получихте нова титла? — попита Хава.
— „Сър“ е добре, както винаги — отвърна Балвен. — Но новата ми титла е „Първи министър на краля“, а старата ми все още е „незаконният брат на Дейлон“.
Донти се засмя, а Хава се усмихна.
— Всичко е театър — каза Балвен.
— Но важен театър — каза Хава.
Той повдигна одобрително вежда.
— Умна си.
Коридорите бяха наскоро почистени, камъните изтъркани от годините трупани сажди от свещите по стените, а дървените канделабри — отново боядисани в първоначалния им цвят; месинговите части бяха излъскани до блясък. Знамената бяха почистени и отново изпънати и изобщо всичко изглеждаше по-светло и из замъка лъхаше усещането за свежест.
Минаха през това, което вече беше кралската тронна зала, която преди беше заседателната зала на барона. Все още се използваше както преди, място, където да се води съд, ако възникне повод, за забавляване на гости и за устройване на пиршества. Хава се съмняваше, че ще има нещо такова още дълго време. Стражи, облечени в нови табарди, стояха пред всяка врата към голямата зала. Старият символ на Маркензас — меч, кръстосан с клонка оранжеви цветя — вече се гордееше с добавената над него тривърха корона. Според Хава бялото и златистото на поле от светлосиньо наистина изглеждаха царствено.
Стигнаха до вратата на кралския личен кабинет, стая, в която и Хава, и Донти вече бяха влизали. Балвен вдигна ръка в знак, че трябва да изчакат. Почука и след като чу „Влез“, бутна вратата и я отвори.
Личният кабинет на Дейлон беше останал непроменен. Каквито и промени да беше наложил, за да изтъкне новото величие на издигането на Маркензас до кралство, явно не изпитваше никаква нужда да промени точно тази стая.
Хава и Донти се поклониха, а Дейлон махна небрежно в знак, че не е необходима никаква церемониалност.
— Сядайте — каза той и Хава и Донти седнаха на два стола, а Балвен остана прав, по навик.
— Ние… — почна Дейлон, след което погледна Балвен и посочи Донти. — Той трябва ли да е тук?
Донти понечи да стане, но Балвен пристъпи, сложи ръка на рамото му и леко го бутна да седне.
— Помислих, че може да се окаже полезен.
Новопровъзгласеният крал като че ли сметна този отговор за съвсем добър.
Присви очи към Хава и каза:
— Трябва да чуем какво си открила.
Хава започна с проучването си на Граничните пристани, включително това, което бе разкрила за корабните патрули на азантите, а след това продължи подробно с това, което бе уредила с Червения Суини и мисията на Катариан да посее раздор и да се погрижи силите на крал Дейлон да не срещнат съпротива от местни бойци, ако е възможно.
Разговорът се проточи и Дейлон поръча да донесат храна. Слънцето вече се смъкваше на запад. Обсъждането, въпросите и отговорите продължиха по време на вечерята и до късно след това.
Накрая Дейлон каза:
— Така, да резюмираме всичко. Тези кучи синове замислят ново нападение тук. Скоро ли?
— Само след няколко месеца ще е средата на лятото — каза Хава. — От това, което успях да сглобя от късовете информация, която получих, имало ги е тези жертвоприношения…
— Да, на Тъмните господари — каза Дейлон. — И войни между… племена? Народи?
— Видях само една много малка част от Нитания и тя много ми напомни за островните градчета, където отраснах. Но хората, с които говорих, ми разказваха за големи градове и хиляди градчета и села… — Вдигна безпомощно ръце и сви рамене. — Много гъсто е населена, според това, което ми се каза. Причината за нападението тук отчасти е просто да се отърват от прекалено многото бойци.
— Бойци на собствената им страна? — попита Балвен намръщено.
— Откакто тези Тъмни господари са… изчезнали, лордовете на Прайдове явно е трябвало да потушават въстание след въстание и едната тактика е да насъскват народи и племена едни срещу други. Другата е това нападение тук.
Крал Дейлон опря ръце на масата и понечи да стане.
— Срещата беше дълга и все още се опитвам да осмисля всичко, което ми казахте. Ще продължим утре.
Хава се изправи и каза:
— Ваше височество, единственото най-важно нещо е, че вече имате краен срок и избор. Крайният срок е колко време имаме преди те да тръгнат отново да унищожат каквото е останало — с други думи, това кралство, — а изборът е дали искате да нанесете изпреварващ удар там или да изчакате и да се отбранявате срещу тях тук.
Дейлон постоя неподвижно за миг, след което отвърна:
— Разбирам. Отдъхнете сега. Ще обсъдим това утре.
