— Това там е драга. Кралят променя руслото на потока, който минава покрай Маркенет. По-натам се орат нови ниви и се засаждат овощни градини. По хълмовете се разчистват нови пасища, готови да поемат стада. До няколко години, според новоназначените Кралски инженери, двамата с Хава ще можете да преведете корабите си от голямото пристанище при Северния нос чак до голямото езеро, което ще е северно от Маркенет, или да ги изтеглите на буксир, ако ветровете са неблагоприятни. Тъй или иначе, свързано е с много бентове, шлюзове и вяра, че това, което правят, ще стане както е замислено.
— Теб обвинявам — добави той весело и посочи Хава.
— Мен ли? Защо? — попита Хава и допи виното си.
— Онзи кораб съкровищница, „Черната диря“ на не знам кого си.
— „На Борзон“ — отвърна тя.
— Със съкровището от него можем да плащаме на работници и дори да ги храним. Довършихме новите укрепления и след като вече сме кралство, Дейлон реши, че Маркенет се нуждае от пряк достъп до морето.
— Нямаше ли да е по-лесно просто да преместите замъка?
— Да построим нов близо до океана, вероятно, но имаме традиция, наследствен дом и така нататък. Част от плана на Дейлон е да се издигнем дотолкова, че да бъдем новата Итракия. Сега Дейлон вижда това ново кралство като съхраняващо онова, което е останало от блясъка на Итракия. Дори мечтае да възстанови Съглашението.
Със смесица от хумор и горчивина Деклан каза:
— Е, ако някога ме направят крал, ще имам предвид това внушение. — Подаде чашата си и Балвен му я напълни отново. — Разширяването на Торанда би било по-евтино — добави Деклан.
Хава помисли над казаното от Балвен и каза:
— Слабостта в Съглашението е в допускането, че е рационално споразумение между добросъвестни хора и само поради тази причина ще изтрае дълго.
Балвен кимна.
— Непрекъснато се издигаш в очите ми. Не съм от типа мъже, които ги влече бракът, но ако бях срещнал някоя като теб преди няколко десетилетия… — Извърна се от прозореца. — Възхищавам се на интелигентността ти повече от всяко друго качество, освен може би доброто сърце. Това е рядкост.
— И аз така мисля — съгласи се тя.
— Аз също — промълви Деклан. — Сбогувал съм се с много добри сърца и добри умове, откакто се видяхме последния път. — Погледна многозначително Балвен.
Балвен долови болката в очите му и за миг на лицето му се изписа загриженост. След това добре усвоената му маска се върна и той каза:
— Съглашението наистина изтрая години, но си права да мислиш, че изискваше принципни хора, които да продължават да го зачитат. Нашите бащи и дядовци изобщо не предполагаха, че един безумен убиец като Лодавико може да стане крал.
Помълча и смени темата:
— Сигурно сте уморени, а спираме само веднъж, за да сменим конете, тъй че ако можете, поспете. Имам много неща да обмисля дори и преди да съм чул какви новини носите.
Хава се прозя.
— Спането винаги е хубаво нещо.
Балвен стана и се премести на възглавниците срещу нея, до Деклан.
Хава затвори очи, присви се в ъгъла на каретата и след минута заспа.
Деклан също задряма, скръстил ръце.
Балвен погледа Хава за миг, замислен как съдбата довежда в живота му все интересни хора, а след това се зае да премисля бъдещето на новото кралство. Погледна намерения си наскоро брат и се зачуди дали Деклан наистина е бъдещето.
Донти видя изтрополилата в главния двор на замъка карета, обърна се към двамата бивши пленници, Сеписолема и Фираш, и каза:
— Ето я и нея!
Балвен го беше повикал, когато пощенският гълъб му бе донесъл вестта, че корабът на Хава е видян край Торанда, и Донти беше яздил ден и половина от Хълма на Беран, който вече се наричаше Гарнизона Беран. Балвен се беше отправил към Северния нос да посрещне Хава, а на Донти му възложиха задачата да стои с пленниците в отсъствието му.
Двамата азанти му се бяха сторили приятна компания, след като вече напълно се бяха възстановили от боя, получен от ръцете на кралските разпитвачи. Бързо овладяваха местния език, както и някогашната „реч на Съглашението“ — всъщност търговския език, говорен навсякъде на близначните континенти.
Обърна се към двамата и каза:
— Върнете се в стаите си. Ще ви повикам, когато Хава има време да ви види.
Двамата мъже тръгнаха към замъка. Донти погледа след тях, а след това вдигна очи към съвсем новото знаме, плющящо на вятъра от един висок пилон над най-високата кула. Смяташе цялата тази кралска работа за забавна, макар че доста много хора като че ли я приемаха за нещо с особено голяма важност, каквато той така и не можеше да види. Все пак го забавляваше да казва на стражите на контролните постове, че е на мисия за краля, което му печелеше уважение, каквото никога не беше преживявал в живота си.
Каретата спря пред главния вход на замъка и един страж бързо отвори вратата. Балвен и Деклан слязоха и Донти вече стоеше до тях, когато слезе и Хава.
Прегърнаха се и Хава каза:
— Е, значи все още не са те обесили?
— Не. Поне засега. — И се засмя.
— Всъщност той се държи прилично и се оказа полезен — каза Балвен. — Помогна да прогоним едни разбойници преди време.
Хава погледна Донти одобрително.
— Опитваш се да бъдеш герой?
