Те се поклониха и излязоха. В коридора Хава погледна Донти и каза:
— Това беше абсолютно най-дългото време, когато съм те виждала да седиш на едно място, без да кажеш нищо.
Донти се усмихна.
— Никой не ме помоли да кажа нещо, а и съм се научил, че не е разумно да прекъсваш крал.
— Колко време беше в тъмницата?
— Само една седмица. Хайде ела да намерим нещо за ядене.
Хава се засмя.
— Ти винаги си гладен.
Едвалт застана пред другите ковачи в новопостроената леярна. Сложи ръка на рамото на Деклан и каза:
— Някои от вас ме познават или са чували за мен, а това е Деклан Ковача.
Деклан се зарадва, като видя Гилди и още няколко познати лица сред множеството непознати. Маркенет бе пощаден от набезите, тъй че десетина местни ковачи, майстори и калфи с техните чираци живееха достатъчно близо до леярната, за да се прибират пеш у дома всяка нощ. Други двайсетина бяха пристигнали с бежанците, тъй че кралят вече разполагаше с близо четирийсет майстори на мечове. Други мъже, запознати с металообработването — калайджии, ковачи на мед, бижутери и леяри — бързо се подготвяха, за да снабдят кралската армия да пренесе битката в Нитания.
Едвалт продължи:
— Деклан пътува до Горящите земи и се върна с рядък пясък, който навремето използвах за изработката на оръжията ми, за създаване на кралска стомана. Онези от вас, които знаят тайната на кралската стомана, елате и застанете до нас.
Само шестима майстори ковачи излязоха напред.
— Това означава, че разполагаме с осем души, които да покажат на останалите как да правят кралска стомана. Пазенето на тази тайна приключи! — извика Едвалт, когато няколко ковачи понечиха да възразят.
Деклан вдигна ръце за тишина и след малко мърморене всички млъкнаха.
— Когато изковах този меч — каза той и вдигна ножницата, в която беше прибран шедьовърът му, — той беше предназначен за един богат благородник, но него го убиха във войната. Беше стар и дебел и го искаше като незаслужен трофей. Нямаше да нанесе и един удар с него, докато храбри мъже се биха и умряха, защото оръжията им ги провалиха.
Някои от ковачите закимаха разбиращо и съгласни.
Деклан продължи:
— Двамата с Едвалт знаем, че не всяко оръжие, което направим, ще може да се сравни с този меч. Нямаме нужното време да отделяме по три-четири дни за изковаване на всяко острие, но можем да ви покажем как да довършите едно за два дни, или по-малко може би. Няма да са съвсем „кралска стомана“, но ще са много по-добри оръжия от това, което сте правили преди.
Едвалт каза:
— Деклан е донесъл пясък от едно място близо до Опърления бряг, източник, предаден ми от моя майстор, и от неговия преди него. Деклан, моля, покажи меча.
Деклан извади меча от ножницата и го подаде на най-близкия ковач. Някои от ковачите, като Гилди, го бяха виждали, но дори и те го подържаха за миг, за да му се възхитят. Качеството беше толкова явно, че дори най-младите калфи можеха да го видят, щом хванеха оръжието в ръцете си.
— Това е, към което се стремим — каза Едвалт. — Много от мечовете, които направим, няма да са равни на това оръжие, но повечето ще го доближат, а може би няколко няма да му отстъпват. Но мечовете, които правим тук, от днес нататък, ще прекършат много от мечовете, които сте изковали в миналото, и малко от това, което направим, ще провали боравещите с тях.
Деклан прибра меча в ножницата, а Едвалт се зае да състави осем екипа от майстори и калфи, за да могат всички да се научат как най-добре да използват редкия пясък в работата си.
Един дворцов паж влезе и се приближи.
— Вие ли сте Деклан Ковача?
Деклан кимна.
— Кралят нареди да дойдете веднага.
Едвалт повдигна вежди в мълчалив въпрос. Деклан пък повдигна рамене в знак, че няма представа защо го викат. Едвалт му даде знак, че ще започне с две от групите, и Деклан отново кимна.
Последва пажа до личния кабинет на краля, където Дейлон седеше с Балвен и Хава. Деклан удостои крал Дейлон с поклон, а той му каза:
— Седни. — После попита: — Колко меча можете да направите за месец?
Деклан прецени наум ковачите, с които се бе срещнал току-що, и отвърна:
— Ако работим на смени, дванайсет екипа на смяна, мисля, че можем да изковем близо хиляда за месец, не по-малко от осемстотин. Може би дори деветстотин.
— Трябват ни хиляда и осемстотин меча от най-високо качество — каза Балвен.
Деклан погледна Хава, след което се обърна към краля.
— Имаме само два месеца, ваше величество, нали?
— Да, трябва да потеглим до два месеца.
Деклан се отпусна назад и изчака. Имаше много въпроси, но щеше да си ги спести за по-късно.
— Хава ни носи новини, но ни трябват още, тъй че тя се е съгласила да действа като пратеник между онези, които са на едно място, известно като Светилището, и тук.
— Помниш ли Катариан, монаха, който ни разказваше истории в хана „Трите звезди“? — попита Хава.
— Помня — отвърна Деклан с горчивина. — Той ни ожени всички… в онзи ден.
Нямаше нужда да се напомня на никого кой беше онзи ден. Оженен и овдовял в един и същи ден. Деня на Средилетието.
