— Той не е истински монах, а агент на една група, известна като Огнената гвардия. — Хава набързо изреди събитията от плена на Хату и отвеждането му в Светилището, както и собствения си плен и бягство, като завърши с това как беше завладяла „Кралицата на бурите“. — Това е най-бързият кораб и знам курса. — Добави няколко подробности за Нитания, но погледът, който ѝ хвърли Балвен, даде ясно да се разбере, че не тя, а той или кралят ще снабдят Деклан с информацията, която сметнат за нужна.
Деклан кимна.
— Трудни времена, да. — Обърна се към краля и каза: — Ваше величество, отговорих на въпроса ви за мечовете, тъй че за какво още съм тук?
Дейлон кимна към Балвен и той обясни:
— Следващото средилетие предстои ново нападение според Хава.
Хава погледна Деклан и каза:
— Мога да обясня подробно, но като цяло лордовете на Прайдове трябвало да разчистят някои от по-бунтовните си поданици, като ги пратят да нападат тук, обаче след това е трябвало да ги върнат, за да се оправят с реколтите и стадата си. Сега планират отново да ги върнат тук с колонисти, за да довършат това, което започнаха миналата година.
— Очакват, че Маркензас ще е болезнена язва, където разбитите останки от населението се бият за огризките — каза Дейлон. — Нямат представа, че изграждам армия и гарантирам този народ да бъде добре защитен, ако ни връхлети нова война. Засега сме се натъкнали само на двамата шпиони, които разкрихме в свитата на Делнокио, и доколкото е възможно, сме нащрек за други.
Деклан погледна Хава и каза:
— Когато имаш време, бих искал да науча повече. Защо биха си въобразили, че ще се обърнем срещу самите себе си?
Отговори му Балвен:
— От това, което чух от азантите, които пленихме, както и от това, което Хава е научила от пътуването си до Нитания, заключавам, че е по две причини, като първата е, че това е в природата им. Тези лордове на Прайдове не са монарси или благородници, както ние мислим за владетелите. Изобщо не ги е грижа за благополучието на хората, които управляват. Дори безумец като Лодавико разбираше, че властта му се опира на добруването на народа му. Тези лордове на Прайдове гледат на обитателите на различните държави като на… собственост, а след заминаването на така наречените Тъмни господари ги експлоатират в най-пълна степен.
— Те не са владетели. Те са земевладелци — каза крал Дейлон. — Те са търговци, и ако разбирам добре това, което ми каза Хава, имат конкурентни мотиви, противоречиви интереси.
Погледна Хава и я подкани с жест да изясни. Хава каза:
— Те дори не са земевладелци, ваше величество. Те са престъпни господари, шефове на разбойнически банди. Всеки Прайд включва група хора, които преследват различни… интереси на различни места, тъй че нямат никакво чувство за… дом. — Помълча малко, за да подреди мислите си. — Дори моят народ — а ние сме наследници на азантите, — мисли за себе си като за Коалтачин. Оставете легендите и слуховете — повечето от които сами сме разпространили за себе си, за да изглеждаме много по-могъщи, отколкото наистина сме. Все пак мислим за себе си като за един народ. Точно както хората на всички други държави мислят за себе си като за един народ, общо взето.
Деклан кимна разбиращо, а Хава пак се обърна към краля.
— Вие управлявате тази държава, ваше величество, но също така сте част от този народ. Лордовете на Прайдове нямат народ: те са това, за което всеки в Коалтачин би мислил като за господари, шефове на кланове. Контролират много могъщи групи, способни да изкарат на полето опасни мъже, но нямат никакво чувство за общност и никакво чувство за споделена история. Аз съм дете на Коалтачин и за мен е съвсем лесно да го разбера.
Деклан кимна.
— Замислях да събера най-голямата армия в историята на Петте кралства — каза Дейлон, позовавайки се на дългата история на Петте кралства, създали Съглашението. — Но мисля, че с твоите хиляда души, Деклан, добавени към ядрото, което съм създал, и онези, които в момента съм заповядал да се обучават, би трябвало да можем да закараме четири хиляди, може би повече, обучени войници, които да нападнат този град… — Погледна Хава.
— Акена — каза тя.
— Акена. Според казаното от Хава, там лордовете на Прайдове ще са най-уязвими… — Отново погледна Хава. — Ти довърши.
— В Коалтачин имаме една група смъртно опасни хора, които наричаме Скритите, квели наскости. Представете си шпиони и професионални убийци — чували сте легендите.
— Движат се невидими, прелитат над крепостни стени, убиват от разстояние — каза Деклан. — Още като дете в Съглашението слушах приказките за магическите воини на Скритото кралство.
— Нашите разпространители на слухове са най-добрите — каза с гордост Хава, — а цената, плащана за службата на някои от Скритите, е много висока.
Дейлон кимна.
