Хава седеше на масата срещу Червения Суини в един ъгъл на „Южната къща“. Беше пристигнала преди два дни и беше изчакала, докато той получи вестта, че го чака.
Между двамата имаше две чаши ром и Червения Суини взе едната, отпи и каза:
— А, запомнила си черната бутилка.
— Просто казах, че е за теб — отвърна тя небрежно.
Червения Суини помълча, след това я погледна и каза:
— Онзи мъж, Катариан, е съвсем луд.
— Не ти ли казах? — отвърна тя, мъчейки се да прикрие смеха си. — Защо, какво е направил?
— Започна с малко, побъбри с онова момче от азантите, което ти не уби.
— Значи, Даход се е върнал — каза Хава.
— Не съм сигурен от какво го беше страх повече, да има други азанти или теб да те няма. — Червения Суини отпи пак. — Но Катариан е толкова изкусен шпионин, колкото ти каза, че е. Не съм виждал друг човек да усвои език толкова бързо, колкото той азантската реч, и въпреки че онова момче беше много разочаровано, че не видя теб, макар и да му каза, че той ще е твоят агент, ами, Катариан го убеди за по-малко време, отколкото на мен ми трябва, за да разкажа тази история, че ти си агент на далечна и могъща държава, която идва да спаси всички азанти. Подхвана това, което ти каза на момчето, разкраси го, разшири го… — Червения Суини отпи, избърса устата си с ръка и поклати глава. — Цяла армия щяла да връхлети и да сложи край на лордовете на Прайдове.
— Не е толкова далече от истината — каза Хава. — Макар че спасяването на азантите би било непредвидено благодеяние за тях, но не и цел на моите хора.
— Отървавате ни от лордовете на Прайдове, тъй че е същото, макар че ще стане кърваво за известно време след това.
— Родена съм точно след една голяма бъркотия отвъд морето, тъй че знам колко жестоки може да са борбите за власт след една голяма промяна.
— Достатъчно стар съм, за да помня, че чух за онази… Измяната я наричат, нали?
Тя кимна.
— Никога не съм ходил на Близначните континенти — каза Червения Суини, — но съм стигал до Южните острови под Протока няколко пъти, когато бях млад и глупав.
Тя се засмя.
— Всъщност не си бил толкова далече от Кралството на нощта, стига да си знаел къде да гледаш.
— Сериозно? — Той се засмя и допи рома си. — Както и да е, твоят Катариан успя да предизвика няколко боя в няколко хана, между редови азанти и местни главорези, пусна слухове за предстояща революция, за малко да накара целия азантски гарнизон в Ядамиш да излезе, за да отблъсне атака, която изобщо не съществуваше, на един ден езда от града. — Засмя се. — Той е това, което наричаме „бъркалка“, от тия симпатяги, които изчакват всички да се напият, почват да подхвърлят обиди, после казват „защо не му удариш един тупаник“, а после си кротуват и гледат тупаника. Не мога да разбера защо азантите не са го спипали досега.
— Труден е за спипване — каза Хава. — Може да променя външността си по-бързо от всеки крадец, когото познавам. Влиза през една врата и е висок мъж с черна туника, а минута по-късно се шмугва през друга врата и е със синя риза, изгърбен, тъй че да изглежда по-нисък, с разчорлена коса, че и с различен цвят на косата. Впечатляващо е да го наблюдаваш, ако не си се замесил в свадата.
— Както и да е, забърква пакости, точно както ти искаше. Е, какво ново?
— Има един остров. Светилището.
— Чувал съм за него, преди много време. Мислех, че е мълва.
— Истински е. Там сме с Катариан, когато не действаме тук.
Червения Суини не отвърна нищо, само кимна.
— Трудно е да се намери — каза Хава. — И точно затова се е превърнал в мълва.
— Има едно място около най-североизточния остров, много плитчини, мъгли, трудно се минава — каза Червения Суини.
Хава се усмихна.
— Точно там е. Никога ли не си ходил да видиш?
— Не съм имал причина — отвърна той. — Оставям на други да гонят легенди и изгубени съкровища. Никога не съм имал време.
— Но знаеш островите?
— Повече от повечето хора, но не всички. Има много незаселени.
— Поради което флота от десет кораба плава натам.
— Кога?
— Би трябвало да са тръгнали тези дни — каза Хава.
— Накъде са се запътили?
— Ако картите, които съм видяла, са точни, има един доста голям пуст остров на по-малко от един ден плаване до Акена. Не познавам теченията и ветровете добре.
— Аз ги знам — каза Червения Суини. — Знам го онзи остров. Ако няма бури, имаш добър шанс за попътен вятър. Тръгваш някъде между залез-слънце и полунощ и стигаш в главното пристанище на Акена на разсъмване. — Засмя се. — Десет бойни кораба ще ги събудят хубаво.
— Особено ако тяхната флота е някъде другаде.
