Погледна Деклан, кимна му и потупа дръжката на меча си.
Деклан го прие за похвала и благодарност.
— Трябват ми бойци с щитове да пренесат колкото може повече дърва и масло до портата. Ще ги струпаме и ще ги запалим.
— Ще има врагове, които ще ни обстрелват, ваше величество. Но разбирам нуждата. — Обърна се да огледа кои роти къде стоят и каза: — Можем да го направим. — Удостои отново Дейлон с къс поклон и зарева заповеди към мъжете, застанали вдясно на краля.
— Взел е един от добрите, нали? — попита кралят.
— Един от първите — каза Деклан. Знаеше, че Дейлон има предвид мечовете от кралска стомана. — Колин призна оръжието ми в мига, в който го видя, и поръча меч и за барон Родриго.
— Разбрах, че е умен, още щом го видях — каза Дейлон.
— Опази Медни хълмове в добър ред, докато не ни надвиха — отбеляза Деклан.
Колин се върна с отряд мъже с големи щитове, направени да се справят срещу конница. Изострената долна страна можеше да се забие в земята и въпреки това да прикрие войник с дълго копие. В ръцете на добре дисциплинирана част можеха да отбият конна атака. До този момент Деклан беше мислил, че са безполезни, но Колин нареди на хората си да притичат до големите порти и те се строиха с щитовете, вдигнати над главите им.
Стрелците отгоре започнаха да мятат стрели веднага щом хората на Дейлон влязоха в обхвата им. Двама души бяха поразени, единият — явно убит на място. Раненият пусна щита си и изкуцука извън обхвата на стрелите, но останалите стигнаха до грамадните врати. Бавно редицата мъже с щитове запълзя назад извън обхвата на лъковете. Стоманените върхове на стрелите удряха по щитовете като оглушителна градушка.
— Добре, че тези стрелци нямат от гадните лъкове, които използват планинците северно от Маркенет — каза Дейлон. — Онези ловци могат да поразят цел от невероятно разстояние. Ония кучи синове горе пропускат много повече, отколкото улучват.
— Но какво прави Колин? — учуди се Деклан.
Втора редица щитоносци притича бързо и застана до първата и когато стигнаха до позицията си, се обърнаха едни срещу други. След това вдигнаха щитовете си така, че върховете се провряха помежду си и почти се застъпиха.
— Тунел! — извика Дейлон. — Това прави!
— Е, той беше оръжейният инструктор на барон Родриго — каза Деклан. — Действаше с инженери, колкото и с войници.
— Маркензас никога не е имал оръжеен инструктор. Дядо ни и баща ни винаги надзираваха армията лично. Е, сега тя е моя, тъй че ще се погрижа за този пропуск веднага щом този бой приключи.
Бойците с лъкове носеха големи правоъгълни щитове, над които можеха да стрелят. Те притичаха към първите две редици и коленичиха, оформяйки стени, за да не могат стрелите отгоре да поразят крака или да рикошират от каменната настилка и да наранят някого.
Деклан махна на хората си да се задвижат и извика:
— Образувай редица и предавай дървата и парцалите от ръка на ръка! — Ухили се на по-големия си брат. — Мисля, че знам какво точно прави Колин, и няма да допуснем хората да се препъват един в друг, тъй че подаваща редица е най-добрият начин да струпаме дървата и парцалите пред портата.
Сиксто дотича и попита:
— Колко още трябва?
— Всичко, което можете да намерите — отвърна Дейлон.
— Масло! — извика Деклан, щом Сиксто се обърна да отиде при хората си. — Масло за лампи и лой, ако намерите.
Редицата стигна до портата и мъжете започнаха да подават това, което носеха, напред. След като от лявата страна на портата се натрупа голяма купчина, Колин извика:
— Спри! По моя команда — три крачки надясно! Сега!
Сякаш вече го бяха правили, четирите редици мъже бавно се придвижиха надясно, без дори да се препънат един в друг.
— Наблюдавах го от време на време да упражнява мъжете, но това е забележително — каза Дейлон.
— Ако бях разполагал с него в Ейбала, със сигурност щях да върна повече хора — каза Деклан.
Дейлон се взря за миг в него, после каза:
— Закален си в битки, но въпреки това винаги ще носиш със себе си смъртта на всеки мъж, когото си командвал. Времето ще притъпи това, но никога няма да го забравиш.
Деклан погледна мъжа, който толкова изненадващо се бе оказал негов брат, и отвърна:
— Благодаря ти.
Движението пред портата продължаваше с почти съвършена прецизност. Когато купчината смет стигна до дясната страна, дойдоха на бегом мъже, носещи големи кожени мехове с масло, кутии с лоени свещи и стъклени лампи и започнаха да ги подават от ръка на ръка на мъжете в редицата. Колин нареди на хората си да минат наляво и да напоят колкото може повече дърва и парцали с масло.
След по-малко от час подготовката за подпалване на портата беше приключила и Колин — държеше запалена факла — каза:
— Време е да изтеглим момчетата на безопасно място, ваше величество.
Дейлон кимна.
Колин изрева заповед и мъжете се изтеглиха от портите почти в стегнат строй, но веднага щом излязоха от обхвата на стрелците, затичаха.
Колин даде знак и един млад войник притича до него, понесъл най-големия лък, който Деклан бе виждал. Колин се ухили и каза:
— Хайде сега да ги палнем тези боклуци.
