Потърси я без нито миг колебание. От много време строго бе избягвал да прави това, защото го чувстваше все едно шпионира жена си, както и че отклонява вниманието си, но усещаше, че тя е котвата в живота му, и имаше нужда да я зърне поне за малко. Там, където беше тя, щеше да е ден.
Отне му няколко секунди, докато я усети и изпрати взора си там. Гледката почти му убягна при радостното стъписване, като видя, че до нея стои Донти. Бяха на кърмовата палуба на кораба ѝ, загледани към улицата зад кея.
Успя да види пушек в далечината и след като се задържа малко, за да погледа Хава, отпрати взора си нагоре по улицата. Войници и наемници от Маркензас бяха задръстили улицата, водеща към огромно здание, по-голямо от всичко, което бе виждал.
Прецени, че трябва да има хиляди стаи и гигантски зали и галерии. Там горе усети присъствието на Деклан и го намери лесно. Деклан стоеше до един мъж, в когото Хату разпозна бившия барон на Маркензас, сега — самопровъзгласил се крал.
Двамата бяха на огромен площад и се взираха в грамадните дървени врати, където гореше огън. Дървото беше потъмняло и тлееше, но не така, че да прогори бързо. Хату извърна взора си, за да погледне назад към Деклан и краля, и разбра, че те обмислят как да усилят пламъците.
Огънят отслабваше и пламъците загасваха. Беше старо дърво, твърдо и чворесто, здраво като стомана и издръжливо на огън. Хату осъзна, че това е входът към недрата на бастиона на лордовете на Прайдове. Осъзна също така, че крал Дейлон, Деклан и войската им трябва да пробият през този вход.
Пресегна се, както бе направил преди, когато помогна на Деклан с каменната лавина, само че този път нямаше никакво затруднение с разпознаването на пламъците на този огън. Пламъците му запяха, повече от всяка енергия, на която се беше натъквал. Познаваше съвършено тази енергия и разбра точно какво да направи.
— Още масло? — попита Деклан.
— Така мисля — отвърна Дейлон. — Вратата само тлее. Ако можем да я прогорим достатъчно, може би таран ще я разцепи. И… — Спря и възкликна: — Виж! — И посочи вратата.
Пламъците се извисиха, внезапно и равномерно, и след миг всички усетиха вълната зной, блъвнала от тях.
Бойците инстинктивно се дръпнаха назад. Деклан и кралят видяха как дървото на вратата засия нажежено, като горящи въглени. Последва силно скърцане и дървото, извито от горещината, започна бавно да се огъва, като изтръгваше тежките панти, които го държаха на място. След това средата на пламъците започна да става нажежена до бяло и дървото се пропука и се разцепи. Железните панти и болтове заблестяха червени, а пламъците около тях изригнаха нагоре, още по-горещи.
— Как е възможно това? — възкликна Деклан удивено.
— Нямам представа, но ако стане още по-горещо, ще трябва да се отдръпнем назад.
Докато пламъците изгаряха вратата, мъжете около Дейлон и Деклан завикаха възторжено.
— Готови! — изрева Колин.
— Май току-що си въобрази, че все още е оръжеен инструктор — каза Деклан. — Дори капитаните ви му се подчиняват.
— Никога не съм твърдял, че съм най-умният човек в Маркензас — каза Дейлон. — Това по-скоро е брат ми. Аз съм просто най-властният, но все пак успявам да науча нещо ново от време на време.
Деклан се усмихна и кимна.
— Готови! — извика и Дейлон, пренебрегнал вълните от зной, пристъпи напред и застана до Колин.
Със силен трясък вратите рухнаха във взрив от искри, пепел и горящи парчета, които западаха по камъните. Горещината обля Деклан и другите нападатели — а след това пламъците затихнаха.
— Да не си изгорите краката на влизане! — извика Колин със смях.
— Атака! — изрева Дейлон и затича.
И изведнъж пламъците изчезнаха, все едно цялата горещина беше изсмукана от тях. Дори пушекът се разреди до рехав облак, натежал от вонята на въглен.
Зад портала имаше огромна зала, три етажа висока. Дейлон и Деклан пристъпиха предпазливо покрай рухналите крила на портата в очакване на атака.
Деклан огледа засипания с отломки вход и каза на краля:
— Това изобщо не е нормално.
— Ще мислим за това по-късно.
Дейлон пристъпи през входа и се огледа.
— Никакви бойници или амбразури, само един балкон и дълго стълбище, и онези врати. — Посочи четири врати на отсрещната стена, на трийсетина разтега от тях.
— Стая по стая, значи — каза Деклан.
Колин, който стоеше до краля и слушаше нарежданията му, се обърна към бойците и изрева:
— По отделения, вътре!
Обърна се към Деклан и каза:
— Лесно стана.
— Имахме помощ — отвърна Деклан.
— Със сигурност — съгласи се високият мъж.
— Дългите щитове?
— Можеше да ни удари конница.
— А щитовете на стрелците?
— Стори ми се добра идея.
— Не мога да го отрека — каза Деклан. Посочи вратите отсреща и попита: — Сега какво?
— Момчетата имат шест тарана за по четирима души, носят ги отзад.
— Кралят ли поръча всичко това?
— Беше малко разсеян, тъй че допуснах, че ще му потрябват някои неща, за които не се сещаше в момента.
— Каза ли ти, че смята да те назначи за оръжеен инструктор на Маркензас?
