Господар на стихии полностью

Едва ли забеляза малкото отделение кастелани, войниците от домашната му гвардия, които се озоваха зад него, но Хава ги забеляза. Изглежда, баронът се нуждаеше от охрана в собствения си замък.

Щом стигнаха до казармата, стражите при вратата отдадоха чест и Дейлон каза:

— Вътре ли е Балвен?

— Да, милорд — отвърна единият страж.

Стражите отвориха вратата и Дейлон и Хава влязоха.

Двама вързани мъже седяха на пода, единият явно в безсъзнание. И на двамата им личеше, че са изтърпели жесток бой. Балвен се обърна към влизащия барон и Хава и каза:

— Нищо засега милорд.

— Като че ли скоро няма да могат да отговарят, дори и да желаят — отбеляза Хава.

Балвен ѝ кимна.

— Радвам се да видя, че си добре. При толкова много загуби допуснахме най-лошото. Хатушали?

— Добре е, сър — отвърна тя. — В безопасност е.

Балвен погледна брат си, а той поклати леко глава, жест, който Балвен разбра добре — това бе нещо, което щяха да обсъдят по-късно, насаме.

Хава погледна двамата пленници, но си замълча.

Балвен я изгледа продължително, след което каза:

— Предвид… родното ти място, имаш ли наум някои методи за извличане на информация от неподатливи? — Кимна към двамата на пода и добави: — Изглеждат решени да изтърпят наказание и да пазят мълчание, каквато и да е заплахата.

Хава бавно поклати глава.

— Чувала съм за разни отвари и така нататък, но това не беше част от образованието ми. Онези от нас, които бяха избирани… е, знаете…

Знаеха, че е била член на екип, престъпна банда, работеща за Коалтачин. Но не знаеха колко сложна е онази система. Поради дълбоко познание на Хату за вътрешната уредба на Коалтачин от Хава се беше очаквало да е готова да го убие, ако дойде такава заповед. Отказът ѝ щеше мигновено да постави смъртна дамга и на нея. Все пак Хава не изпитваше охота да говори за някои неща, въпреки че баронът и Балвен знаеха повече от повечето външни.

— Разпитващите, хора, които наричаме инкуири, тренират с години.

При тази дума очите на пленника в съзнание се разшириха и той се втренчи в Хава.

— Рядко рискуваме с отвличания, но ако го направим, моите хора…

Пленникът едва можеше да проговори с подутата си уста, но успя да изхрипти:

— Баци?

Хава моментално замълча. Балвен и Дейлон се обърнаха и погледнаха мъжа.

— Какво? — каза Балвен.

Хава сложи ръка на рамото на Балвен и мина покрай него. На пленника каза:

— Гаерма?

Въпреки че явно изпитваше болка, мъжът се оживи и с умолителен тон подхвана дълго изречение, усилие, което като че ли почти го изтощи. Повтори го, след което се свлече назад на стената. Малко след това затвори очи, изгубил съзнание.

— Какво беше всичко това? — попита баронът.

— Нарече ме „сестро“ — отвърна Хава, явно смутена. — Тъй че аз го нарекох „братко“. Акцентът му е много различен и част от речника му… — Пое си дълбоко дъх, за да се успокои, след което се обърна към Балвен и Дейлон. — Попита ме дали служа на вас и защо вие — посочи Балвен — го измъчвате.

Балвен я изгледа.

— Донти каза, че те са нещо, наречено „азанти“.

Тя се вторачи в него, след което отвърна:

— Знам само това, което Хату ми каза за тях, но… не знам напълно какво означава това. Къде е Донти?

— Още спи, най-вероятно — отвърна Балвен. — Беше ранен и…

— Вече ѝ казах — прекъсна го Дейлон. Обърна се към най-близкия страж и каза: — Иди и доведи Донти, веднага.

— Слушам, милорд — отзова се войникът и бързо излезе.

След няколко минути се върна, последван от Донти, който куцаше, подпрян на патерица. Видя Хава и извика:

— Проклятие!

Тя пристъпи към него и го прегърна. По страните ѝ потекоха сълзи.

— Хату ни каза, че си мъртъв!

Донти се засмя, докато се мъчеше да не падне на една страна заради прегръдката ѝ.

— Изглеждах съвсем умрял, уверявам те. — Замълча. — Е, можеш вече да ме пуснеш.

Тя се отдръпна и избърса сълзите си.

— Проклятие. Липсваше ми глупавото ти лице.

— И на мен ми липсваше хубавото ти лице. А Хату? — попита той.

— Той е добре. С учителя Бодай е, проучват.

— Какво? — Донти изкуцука до най-близката пейка и погледна барона, а той му кимна за разрешение да седне. Донти изохка, след като се отпусна на пейката, и каза: — Не знам кой от тия кучи синове ми заби камата, но когато го разбера, ей с тая патерица ще му покажа колко боли.

Баронът погледна през рамо двамата пленници.

— Това ще го довърши, ако е един от тези двамата.

— Беше малка мешавица за минута — съгласи се Донти.

Балвен прошепна нещо на брат си, а баронът кимна и каза:

— Погрижи се.

Балвен махна на единия страж и посочи пленниците.

— Тези да се държат тук, но повикайте лечител. Никой, освен вас и лечителя — и нас четиримата — да не се пуска тук. Разбрано? — Войникът кимна. — Предай заповедта ми на сержанта отвън: когато някой от двамата се събуди, да ни съобщят веднага.

— Да, милорд.

Стражът бързо излезе, а Донти попита:

— Е, Хату в Коалтачин ли е с Бодай, или някъде тук наоколо?

— Дълга история — отвърна Хава.